Даниъл Силва - Английското момиче

— Мамка му — изруга тихо Саймън. — Мамка му!

Отначало пресата се затрудни как точно да го назове. Пробваха с „Аферата Маделин Харт“, но това им се видя твърде едностранчиво. Същото сполетя и „Фиаското на Фалън“, което бе на мода в продължение на няколко часа, или „Кремълската връзка“, което се завъртя за кратко по Ай Ти Ви. До края на сутринта в Би Би Си се бяха спрели на „Аферата Даунинг Стрийт“, което беше скучно, но достатъчно многозначно, за да обхване всички прегрешения. Останалата част от медиите бързо ги последва и скандалът се разрази.

През по-голямата част от деня човекът, който бе в неговия епицентър — министър-председателят Джонатан Ланкастър, остана странно мълчалив. Най-накрая, в шест часа вечерта, черната врата на Номер 10 се отвори и Ланкастър излезе сам да се изправи пред страната. В тона му звучеше разкаяние, но той запази спокойствие и очите му останаха сухи. Джонатан призна, че е имал кратка и неразумна любовна връзка с млада жена от централата на партията. Призна също, че е ползвал услугите на агент от чуждо разузнаване за издирването на тази млада жена, след като тя е изчезнала, че неправомерно е укрил информация от британските власти и е платил десет милиона евро откуп. Ланкастър обаче настоя, че никога не е подозирал, че младата жена всъщност е била „спящ“ агент от руски произход. Нито е допускал, че изчезването ѝ е било част от добре организирана операция на притежавана от Кремъл енергийна компания, целяща да получи правото да извършва сондажи в Северно море. Той бил одобрил лиценза на „Волгатек“ по предложение на дългогодишния си съветник и началник на кабинета — Джеръми Фалън. „И този договор — добави остро Ланкастър — вече е разтрогнат.“

Фалън мъдро направи първото си изявление в писмена форма, защото дори и в най-добрите си дни бе изглеждал като човек, който е виновен за нещо. Той призна, че е помогнал на премиера да се справи с последиците от неговото „безразсъдно личностно поведение“, но отрече категорично да е приемал пари от някого, свързан с „Волгатек — нефт и газ“. Коментаторите отбелязаха резкия тон на изявлението. Ясно било, казаха те, че Джеръми Фалън смята, че Ланкастър може да не оцелее и че премиерският пост може да се оваканти за него. Очертавало се, добавиха те, това да бъде борба за оцеляване, а може би дори борба на живот и смърт.

Следващото изявление бе направено не в Лондон, а в Москва, където руският президент нарече обвиненията срещу Кремъл и петролната му компания „злонамерена лъжа на Запада“. Като явен знак, че случаят ще има геополитически последици, той обвини британското разузнаване в съпричастност в изчезването на Павел Жиров — човека, на чиито думи се основавали твърденията. След това, без да предлага никакви доказателства, президентът изказа предположението, че Виктор Орлов — руският петролен олигарх, пребиваващ в момента в Обединеното кралство, по някакъв начин е свързан със случая. Орлов направи саркастично опровержение от централата си в Мейфеър, в което нарече руския президент „лъжец по рождение и клептократ, който най-накрая е показал истинския си облик“. След това той незабавно се обърна за защита към службата за сигурност МИ5 и изчезна от общественото полезрение.

Но кой бе мистериозният агент от чуждо разузнаване, когото Ланкастър бе ангажирал да намери Маделин Харт след нейното изчезване в Корсика? Позовавайки се на евентуални проблеми, свързани с националната сигурност, премиерът отказа да разкрие неговата самоличност. Джеръми Фалън също не хвърли никаква светлина по въпроса. Първоначално предположенията се съсредоточиха върху американците, с които, както бе известно, Ланкастър бе в близки отношения. Те обаче се промениха, когато „Таймс“ съобщи, че прочутият израелски агент Габриел Алон е бил видян да влиза два пъти на Даунинг Стрийт по време на въпросния период. След това „Дейли Мейл“ написа, че депутат от Горната камара е забелязал същия Габриел Алон да пие кафе с млада жена в кафене „Неро“ в деня преди избухването на скандала. Статията на „Мейл“ бе отхвърлена като таблоидна глупост — със сигурност великият Габриел Алон не би бил толкова глупав, че да седне открито в оживено лондонско кафене, — но публикацията на „Таймс“ се оказа по-трудна за опровергаване. В разрез с традицията, Службата пусна лаконично изявление, отричащо и двата вестникарски материала, в което британската преса видя категорично потвърждение за участието на Алон.