Даниъл Силва - Английското момиче

С това скандалът премина в предвидимия процес на изтичане на информация, контраинформация и откровена политическа борба. Лидерът на опозицията заяви, че е отвратен, и поиска оставката на Ланкастър. Но когато сондажите в Камарата на общините показаха, че премиерът едва ли ще оцелее след вот на недоверие, лидерът на опозицията не си направи труда да внесе предложение. Дори Джеръми Фалън като че ли устоя на бурята. В крайна сметка нямаше доказателство, че е приел пари от „Волгатек“ — срещу него бе само думата на висш служител в руска петролна компания, който сякаш бе изчезнал от лицето на земята.

И всичко това можеше да приключи само със силно накърнената, но непокътната връзка между Ланкастър и Фалън, ако не беше броят на „Дейли Телеграф“, който се приземи с глухо тупване на прага на Саймън Хюит сутринта на втория вторник на януари. На първа страница до статията на Саманта Кук бе публикувана снимка на Джеръми Фалън, който влизаше в малка частна банка в Цюрих. Няколко часа по-късно Ланкастър отново излезе пред прочутата черна врата на Даунинг Стрийт № 10, но този път, за да обяви уволнението на финансовия си министър. След няколко минути Скотланд Ярд съобщи, че Фалън вече е обект на разследване за подкуп и измама. Джеръми отново заяви, че е невинен. Нито един от журналистите в Уайтхол не му повярва.

Той напусна Даунинг Стрийт за последен път по залез-слънце и се върна в празното си ергенско жилище в Нотинг Хил, което сякаш бе обсадено от всички репортери и телевизионни оператори в Лондон. Следствието така и не можа да установи как и кога бе успял да им се изплъзне, макар че една камера за видеонаблюдение бе запечатала ясен образ на покрусеното му лице в 2,23 часа на следващата сутрин, докато Джеръми вървеше по един безлюден участък от Парк Лейн, завързал на шията си въже. Като използва моряшкия възел, на който го бе научил баща му, той завърза другия край на въжето за една улична лампа по средата на Уестминстърския мост. Никой не видя Фалън да се хвърля от парапета и така той вися там през дългата нощ, докато слънцето най-после огря неговото бавно полюшващо се тяло. Това доказа истинността на древната и мъдра корсиканска поговорка: „Който води неморален живот, умира от неморална смърт“.

Но кой беше източникът на съкрушителната снимка, която бе свалила от поста Джеръми Фалън и го бе подтикнала да скочи от парапета на Уестминстърския мост? Това беше въпрос, който щеше да занимава британските политически кръгове през следващите месеци, но на очарователния остров, където се бе зародил скандалът, само няколко познавачи с вид на северняци се замислиха над него. От време на време някоя двойка се снимаше в „Ле Палмие“, позирайки като Маделин Харт и Павел Жиров в следобеда на техния съдбовен обяд, но повечето жители на острова направиха всичко възможно да забравят малката роля, която той бе изиграл за смъртта на един високопоставен британски държавен служител. Когато хванаха зимните студове, корсиканците инстинктивно се върнаха към старите си навици. Горяха от макията , за да се топлят. Заканваха се с пръст на чужденците, за да се предпазят от уроки. А в изолираната долина, намираща се близо до югозападното крайбрежие, се обръщаха за помощ към дон Антон Орсати, когато не можеха да се обърнат към никого другиго.

В един бурен следобед в средата на февруари, докато седеше зад дъбовото бюро в големия си кабинет, той получи необичайно обаждане. Мъжът в другия край на линията не искаше някой да бъде елиминиран — което не бе изненадващо, помисли си донът, защото човекът бе повече от способен сам да се погрижи за елиминирането. Вместо това, той търсеше вила, където да прекара няколко седмици насаме със съпругата си. Тя трябваше да бъде на място, където никой нямаше да го познае и където нямаше да има нужда от бодигардове. Донът разполагаше точно с такава вила. Обаче имаше един проблем. До нея водеше само един път и той минаваше край трите древни маслинови дървета, където лагеруваше ужасният козел на дон Казабианка.

— Има ли някакъв начин той да претърпи трагичен инцидент, преди да пристигнем? — попита мъжът по телефона.

— Съжалявам — отговори дон Орсати. — Но тук, в Корсика, някои неща никога не се променят.

Те пристигнаха на острова три дни по-късно, след като летяха от Тел Авив до Париж и после от Париж до Аячо. Дон Орсати бе оставил кола на летището — лъскаво сиво „Пежо“ седан, което Габриел подкара с корсиканска страст на юг покрай брега, а след това се насочи към вътрешността, минавайки през обраслите с макия долини. Когато стигнаха до трите древни маслинови дървета, козелът стана заплашително от мястото си за почивка и препречи пътя им. Обаче той бързо отстъпи, след като Киара прошепна няколко успокояващи думи на съдраното му ухо.