Даниъл Силва - Крадецът

— Разбира се.

— Познавате ли добре Париж?

— Много добре.

— Не поглеждайте през рамо и никъде не спирайте. Също така не използвайте телефона си. Можете да пропуснете следващото ми обаждане.

Габриел прекъсна връзката и се присъедини към Келър.

— Е? — попита англичанинът.

— Мисля, че току-що намерихме Самир. Освен това смятам, че той е професионалист.

— В играта ли сме?

— Ще разберем след минута.

На отсрещната страна на площада Сам си облече спортното сако. Той мушна мобилния телефон в джоба на гърдите си, пусна пътеводителя в едно кошче за боклук и след това се отправи към булевард „Сен Жермен“. Ако завиеше надясно, щеше да стигне до Дома на инвалидите, а ако поемеше наляво — до Латинския квартал. Мъжът се поколеба за миг и след това зави наляво. Габриел брои бавно до двадесет, преди да се изправи на крака и да го последва.

Ако не друго, мъжът бе способен да следва инструкции. Той вървеше по права линия по булеварда, минавайки край магазини и претъпкани кафенета, без да спира и без да поглежда през рамо. Това позволи на Алон да се съсредоточи върху основната си задача — контранаблюдението. Той не видя нищо, което да подсказва, че Сам работи със съучастник, нито че е следен от френската полиция. „Чист е — помисли си Габриел. — Толкова чист, колкото може да бъде един купувач на крадени произведения на изкуството.“

След десет минути усилено ходене Сам наближи мястото, където булевардът стигаше до река Сена. Алон, вървящ на половин пресечка зад него, извади мобилния телефон от джоба си и го набра. Сам пак отговори веднага със същото сърдечно „Бонжур“.

— Завийте наляво по улица „Кардинал Льомоан“ и вървете по нея, докато стигнете до Сена. Минете по моста до остров Сен Луи и след това вървете направо, докато ви се обадя отново.

— Колко още ще вървя?

— Не много дълго, Сам. Почти стигнахте.

Мъжът зави съгласно указанията и прекоси моста Пон дьо ла Турнел, стигайки до малкия остров по средата на Сена. Поредица от живописни кейове следваха един след друг по протежение на периметъра на острова, но само една улица — „Сен Луи ен л’Ил“, се простираше по цялата му дължина. Като му звънна, Габриел инструктира Сам отново да завие наляво.

— Колко още ще вървя?

— Още съвсем малко, Сам. И не поглеждайте през рамо.

Уличката беше тясна, пълна с туристи, които скитаха безцелно покрай витрините на магазините. В западния ѝ край имаше сладоледен салон, а до него — бирария с великолепна гледка към катедралата „Нотр Дам дьо Пари“. Алон позвъни на Сам и му даде последните си инструкции.

— Колко дълго възнамерявате да ме оставите да чакам?

— Боя се, че няма да се присъединя към вас за обяд, Сам. Аз съм само нает помощник.

Габриел прекъсна връзката, без да каже нито дума повече, гледайки как мъжът влезе в бирарията. Един сервитьор го посрещна и му посочи маса на тротоара, на която седеше англичанин с руса коса и слънчеви очила със синкави стъкла. Англичанинът се изправи усмихнат и протегна ръка.

— Аз съм Рег — чу го да казва Алон, докато завиваше зад ъгъла. — Рег Бартоломю. А вие трябва да сте Сам.

— Бих искал да започна този разговор, господин Бартоломю, като ви изкажа моите поздравления. Операцията, която проведохте с вашите хора в Амстердам, беше впечатляваща.

— Откъде знаете, че не съм го извършил сам?

— Това не е от нещата, които човек обикновено прави сам. Със сигурност сте имали помощници — добави Сам. — Като вашия приятел, който говореше с мен по телефона. Той говори френски много добре, но не е французин, нали?

— Какво значение има това?

— Човек обича да е наясно с кого прави бизнес.

— Това не е „Хародс“, драги.

Сам огледа улицата с безразличието на турист, който е посетил твърде много музеи за твърде кратко време.

— Той е някъде там, нали?

— Не знам.

— А има и други, нали?

— Няколко.

— И въпреки това аз трябваше да дойда сам.

— Това е пазар на продавача 35 35 Състояние на пазара, при което платежоспособното търсене надвишава предлагането и цените се покачват. — Б.пр. .

— Така чух и аз.

Сам възобнови огледа на улицата. Той все още носеше шапката и слънчевите си очила, които позволяваха да се види само долната половина на лицето му. То беше гладко избръснато и умерено парфюмирано. Скулите му бяха високи и изпъкнали, брадичката — с трапчинка, а зъбите — равни и много бели. По ръцете му нямаше белези или татуировки. Сам не носеше пръстени, нито гривни, само голям златен часовник „Ролекс“, за да покаже, че е заможен човек. Той имаше изисканите маниери на арабин от добро семейство, но беше малко по-скован.