Даниъл Силва - Крадецът

— Не мога да получа повече от десет хиляди в брой за толкова кратко време.

— Аз искам да видя един милион.

Мъжът изсумтя, сякаш искаше да каже, че не може и дума да става за един милион.

— Ако искате да видите Ван Гог за по-малко от един милион — заяви Келър, — можете да отидете в Лувъра или в музея „Орсе“. Но ако искате да видите моя Ван Гог, ще трябва да ми покажете парите.

— Не е безопасно да се разхождам по улиците на Париж с толкова пари в брой.

— Нещо ми подсказва, че можете да се грижите добре за себе си.

Сам въздъхна примирено.

— Къде и кога?

— „Сен Жермен де Пре“, в два часа утре следобед. Без приятели. Без оръжия.

Сам слезе от колата, без да каже нито дума, и се отдалечи.

Той прекоси Сена, за да отиде на десния бряг, и тръгна по улица „Риволи“, мина покрай северното крило на Лувъра и отиде в Градините на Тюйлери. Сам прекара по-голямата част от това време, говорейки по телефона, и на два пъти приложи елементарни разузнавателни техники, за да види дали е следен. Въпреки това не пролича да е забелязал Габриел, който вървеше на петдесет метра зад него.

Преди да стигне до „Жьо дьо Пом“, той сви към улица „Сент Оноре“ и влезе в един луксозен магазин, където продаваха скъпи кожени изделия за мъже. Сам се появи след десет минути с ново дипломатическо куфарче, което занесе в клона на банка „Ейч Ес Би Си“ на булевард „Осман“. Той остана там точно двадесет и две минути и когато излезе, куфарчето изглеждаше по-тежко, отколкото на влизане. Сам го понесе с бързи крачки към площад „Конкорд“ и след това мина с него през главния вход на хотел „Крийон“. Наблюдавайки го от разстояние, Габриел се усмихна. Само най-доброто за представителя на господин Голямата клечка. Докато се отдалечаваше, той звънна на Келър и му съобщи новината. „В играта сме — заяви Алон. — Определено сме в играта.“

В два следобед на следващия ден той стоеше пред червената врата на църквата с неизменната шапка и слънчеви очила, като стискаше в дясната си ръка новото дипломатическо куфарче. Габриел изчака пет минути, преди да му се обади.

— Пак вие — каза мрачно Сам.

— Опасявам се, че е така.

— И сега какво?

— Ще направим нова разходка.

— Накъде ще е тя този път?

— Вървете по улица „Бонапарт“ до площад „Сен Сюлпис“. Същите правила като миналия път. Не спирайте никъде и не поглеждайте през рамо. Също така никакви телефонни разговори.

— Колко далече смятате да ме накарате да ходя този път?

Алон затвори, без да каже нито дума. От другата страна на оживения площад Сам тръгна. Габриел брои бавно до двадесет и го последва.

Той остави мъжа да стигне до Люксембургската градина, преди да му позвъни отново. Оттам те се насочиха на югозапад по улица „Вожирар“, след това на север по булевард „Распай“ до входа на хотел „Лютеция“. Келър седеше на една маса в бара и четеше вестник „Телеграф“. Сам се присъедини към него, както бе инструктиран.

— Как беше той този път? — попита Кристофър.

— Акуратен, както винаги.

— Мога ли да ви поръчам нещо за пиене?

— Аз не пия.

— Колко жалко. — Келър сгъна вестника си. — По-добре свалете тези очила, Сам. В противен случай управата може да добие грешна представа за вас.

Мъжът направи, както предложи Кристофър. Очите му бяха светлокафяви и големи. С открито лице той изглеждаше много по-малко заплашителен.

— А сега и шапката — каза Келър. — Един джентълмен не носи шапка в бара на „Лутеция“.

Сам свали сламената шапка, разкривайки гъста коса, която бе кестенява, а не черна, леко прошарена на скулите. Ако беше арабин, не беше от Полуострова или Персийския залив. Кристофър погледна към куфарчето.

— Донесохте ли парите?

— Един милион, точно както поискахте.

— Дайте да погледна. Но бъдете внимателен — добави Келър. — Има камера за наблюдение над дясното ви рамо.

Сам постави куфарчето на масата, щракна ключалките и вдигна капака три пръста, колкото Келър да зърне плътно наредените пачки със стодоларови банкноти.

— Затворете го — каза тихо Келър.

Мъжът затвори и заключи куфарчето.

— Доволен ли сте? — попита той.

— Не още. — Кристофър се изправи.

— А сега къде ще ходим?

— В моята стая.

— Ще има ли някой друг?

— Ще бъдем само двамата, Сам. Много романтично.

Мъжът се изправи и взе куфарчето.

— Мисля, че е важно да изясня нещо, преди да се качим горе.