Даниъл Силва - Крадецът

— Дали възнамерява да го продаде на туристите на площад „Тертр“?

— То е за мен.

— За какво ти е?

— Използвай въображението си.

Алон разгледа по-отблизо картината.

— Ако питаш мен — каза той, — имаш намерение да я окачиш в Музея на изящните изкуства в Ница.

— Имаш набито око.

Габриел се извърна от статива и се насочи към голямата правоъгълна работна маса, която се намираше в средата на студиото. Тя беше покрита с изцапан с боя брезент. Под него имаше предмет с размери метър и осемдесет на шейсет сантиметра.

— Морел скулптор ли е?

— Не.

— Тогава какво има под брезента?

— Не знам, но по-добре погледни.

Алон повдигна края на брезента и надникна под него.

— Е? — попита Дюран.

— Опасявам се, че ще трябва да намериш някой друг, който да завърши картината на Бонар, Морис.

— Нека да го видя.

Габриел отметна горния край на брезента.

— По дяволите! — изруга тихо Дюран.

На следващия ден, в два и половина следобед, генерал Ферари чакаше близо до стената на старата крепост в Сан Ремо. Той носеше цивилен костюм, вълнено палто и тъмни очила, които скриваха всевиждащото му изкуствено око. Габриел, облечен с дънки и кожено яке, изглеждаше като притеснения му по-млад брат, този, който е направил всички грешни избори в живота си и отново се нуждае от пари. Докато вървяха по мръсната крайбрежна алея, той информира генерала за резултатите от проучването си, като внимаваше да не разкрива източниците си. Ферари не изглеждаше изненадан от чутото.

— Пропуснахте нещо — каза той.

— Какво?

— Джак Брадшоу не беше дипломат. Той беше шпионин.

— Откъде знаете?

— Всички от занаята знаеха за миналото на Брадшоу. Това беше една от причините той да е толкова добър в работата си. Но не се притеснявайте — добави генералът. — Нямам намерение да ви създавам затруднения с вашите приятели в Лондон. Единственото, което искам, е моята картина от Караваджо.

Те напуснаха крайбрежната алея и тръгнаха нагоре по склона на хълма към центъра на града. Алон се зачуди защо някой би искал да почива тук. Градът му напомняше на някога красива жена, която се докарва, за да я нарисуват.

— Вие ме измамихте — каза той.

— Не е така — отговори Ферари.

— А как ще го определите?

— Премълчах някои факти, за да не повлияят на вашето разследване.

— Знаехте ли, че картината на Караваджо е в играта, когато поискахте да разследвам смъртта на Брадшоу?

— Бях чул слухове в този смисъл.

— А бяхте ли чули и слухове за колекционер, който купува неистово откраднати произведения на изкуството?

Генералът кимна утвърдително.

— Кой е той?

— Нямам никаква представа.

— Този път истината ли ми казвате?

Ферари сложи здравата си ръка върху сърцето си.

— Не знам самоличността на човека, който купува всяка открадната творба, която успее да докопа. Нито знам кой стои зад убийството на Джак Брадшоу. — Той замълча за миг, после добави: — Макар да подозирам, че става дума за едно и също лице.

— Защо е бил убит Брадшоу?

— Предполагам, че вече не е бил необходим.

— Защото е доставил картината на Караваджо ли?

Генералът кимна неопределено.

— Тогава защо първо е бил измъчван?

— Вероятно убийците му са искали да им каже нечие име.

— На Ив Морел ли?

— Брадшоу сигурно е използвал Морел да придаде нов облик на картината, така че тя да може да бъде продадена. — Той погледна мрачно Габриел и попита: — Как са го убили?

— Счупили са врата му. Изглеждаше като пълно прекъсване на гръбначния мозък.

Ферари се намръщи.

— Безшумно и безкръвно.

— И много професионално.

— Какво направихте с този нещастник?

— За него ще се погрижат — отговори тихо Алон.

— Кой?

— По-добре да не знаете подробностите.

Генералът бавно поклати глава. Сега беше замесен в углавно престъпление. Не му беше за първи път.

— Да се надяваме — каза той след малко, — че френската полиция никога няма да разбере, че сте били в апартамента на Морел. Като се има предвид вашето минало, те могат да останат с погрешно впечатление.

— Да — каза мрачно Габриел. — Да се надяваме.

Те завиха по Виа Рома. Булевардът кънтеше от бръмченето на стотици моторни скутери. Когато заговори отново, Алон трябваше да повиши глас, за да бъде чут.

— Кой беше последният ѝ притежател? — попита той.

— На картината на Караваджо ли?