Даниъл Силва - Крадецът

— Според мен те са били подготвени за транспортиране и продажба.

— Но защо да се рисува върху тях?

— За да могат да бъдат продадени като законни творби. — Морис замълча, после добави: — Законни творби на по-малка стойност, разбира се.

— И когато продажбите се извършат?

— Някой като теб ще бъде нает да отстрани прикриващите изображения и да подготви картините за окачване.

Две млади туристки спряха да се снимат на отсрещната страна на езерото с лодките. Алон хвана Дюран за лакътя и го поведе към пирамидата на Лувъра .

— Художникът, който е нарисувал онези фалшификати, е добър — каза той. — Достатъчно добър, за да заблуди на пръв поглед човек като мен.

— Има много талантливи художници, които са готови да продават своите услуги на онези от нас, които се трудят в областта на незаконната търговия. — Французинът погледна Габриел и попита: — Случвало ли ти се е някога да фалшифицираш картина?

— Веднъж се наложи да фалшифицирам творба на Мери Касат.

— За достойна кауза без съмнение.

Те продължиха да вървят по скърцащия под краката им чакъл.

— Ами ти, Морис? Налагало ли ти се е да търсиш услугите на фалшификатор?

— Навлизаме в чувствителна територия — предупреди го Дюран.

— Двамата с теб отдавна сме преминали тази граница.

Те стигнаха до площад „Карусел“, завиха надясно и поеха към реката.

— Винаги когато е възможно — каза Морис, — предпочитам да се създаде илюзията, че откраднатата картина всъщност не е била открадната.

— Оставяш копие.

— Ние ги наричаме кражби с подмяна.

— Колко такива копия висят в музеите и в различни частни домове из цяла Европа?

— Предпочитам да не казвам.

— Хайде, Морис.

— Има един човек, който върши цялата работа за мен. Той е бърз, надежден и доста добър.

— Този човек има ли си име?

Дюран се поколеба, после отговори. Името на фалшификатора беше Ив Морел.

— Къде е учил?

— В Националното училище за изящни изкуства в Лион.

— Много престижно образование — отбеляза Алон. — Защо не е станал художник?

— Опитал е, но не се е получило, както е планирал.

— И е станал фалшификатор, за да си отмъсти на света на изкуството?

— Нещо такова.

— Колко благородно.

— Хората, които живеят в стъклени къщи, не трябва да хвърлят камъни по другите.

— Той само за теб ли работи?

— Иска ми се да беше така, но аз не мога да му давам достатъчно работа. От време на време Ив приема поръчки и от други клиенти. Един от тях беше покойният укривател на крадени творби Джак Брадшоу.

Габриел спря и се обърна с лице към Дюран.

— Ето защо знаеш толкова много за делата на Брадшоу — каза той. — Използвали сте услугите на един и същ фалшификатор.

— Всичко това беше доста караваджовско — отговори Дюран, кимайки.

— Морел къде вършеше работата си за Брадшоу?

— В едно помещение в женевската свободна безмитна зона. Брадшоу имаше там доста уникална художествена галерия. Ив я нарича „Галерията на безследно изчезналите“.

— Къде е той сега?

— Тук, в Париж.

— Къде точно, Морис?

Дюран извади дясната ръка от джоба на палтото си и посочи, че фалшификаторът може да бъде намерен някъде в близост до базиликата „Сакре Кьор“. Двамата — крадецът на произведения на изкуството и разузнавачът — влязоха в метрото и се отправиха към Монмартър.

Ив Морел живееше в жилищен блок на улица „Равиньон“. Когато Дюран натисна бутона на домофона, никой не отговори.

— Той вероятно е на площад „Тертр“.

— Какво прави там?

— Продава на туристите копия на картини от известни импресионисти, така че френските данъчни власти да смятат, че има законни доходи.

Те тръгнаха към площада — смесица от кафенета на открито и улични художници близо до базиликата, — но Морел не беше на обичайното си място. След това отидоха в любимия му бар на улица „Норвен“, но и там нямаше следа от него. Позвъняването на мобилния му телефон също остана без отговор.

— По дяволите! — изруга тихо Морис, като пъхна телефона си обратно в джоба на палтото си.

— И сега какво?

— Аз имам ключ за апартамента му.

— Защо?

— От време на време той оставя в ателието си някои неща за мен, за да си ги взема.

— Изглежда ми доверчив човек.

— Противно на общоприетия мит — каза Дюран, — сред крадците наистина съществува честност.

Те се върнаха до жилищния блок и натиснаха бутона на домофона за втори път. Когато не получиха отговор, Морис извади от джоба си връзка ключове и с единия от тях отключи входната врата. Той използва същия ключ, за да отвори и вратата на апартамента на Морел. Посрещна ги тъмнина. Дюран щракна ключа за лампата на стената, осветявайки голямо просторно помещение, което служеше и за ателие, и за жилище. Габриел се приближи към статива, на който беше подпряно недовършено копие на пейзаж от Пиер Бонар.