Даниъл Силва - Крадецът

Последвали още сблъсъци с властите — името му се появява в полицейските архиви на Рим пет пъти само през 1605 година, — но няма по-сериозни от инцидента, случил се на 28 май 1606 година. Било неделя и както обикновено, Караваджо отишъл да поиграе на палакорда 22 22 Игра, подобна на тениса, но топката се удряла с ръка, която се практикувала от XIII в. в Италия. — Б.пр. на Виа дела Палакорда. Там срещнал Ранучио Томасони — уличен побойник и съперник за любовта на красива млада куртизанка, която била позирала за няколко от картините на Караваджо. Двамата се спречкали и извадили саби. Подробностите за боя са неясни, но в края му Томасони лежал на земята с дълбока рана в горната част на бедрото. Той починал малко по-късно и от тази вечер Караваджо бил обявен за общоградско преследване. Издирван за убийство — престъпление само с едно възможно наказание, той избягал в планината Албани. Караваджо никога повече не видял Рим.

Той заминал на юг, установявайки се в Неапол, където вече се носела славата му на велик художник, независимо от убийството. Караваджо оставил след себе си творбата „Седемте милосърдни дела“, преди да отплава за Малта. Там той бил приет в Малтийския орден — скъпа чест, за която платил с картини — и за кратко време живял като благородник. После сбиването му с друг член на ордена довело до нов престой в затвора. Караваджо успял да избяга и заминал за Сицилия, където, по думите на всички, се държал като смахнат и спял с кинжал до себе си. Въпреки това, той успял да рисува. В Сиракуза оставил „Погребението на света Лучия“. В Месина сътворил две монументални картини: „Възкресението на Лазар“ и сърцераздирателната „Поклонението на влъхвите“. За църквата „Сан Лоренцо“ в Палермо Караваджо нарисувал „Рождество със свети Франциск и свети Лаврентий“. Триста петдесет и девет години по-късно, в нощта на 18 октомври 1969-а, двама мъже влезли в параклиса през прозореца и изрязали платното от рамката му. Копие на картината висеше зад бюрото на генерал Чезаре Ферари в Двореца в Рим. Тя беше цел номер едно на Арт отряда.

— Подозирам, че генералът вече знае за връзката между Караваджо и Джак Брадшоу — каза Морис Дюран. — Това би обяснило защо толкова е настоявал ти да поемеш случая.

— Познаваш много добре генерала — отбеляза Габриел.

— Не съвсем — отвърна французинът. — Но съм го срещал веднъж.

— Къде?

— Тук, в Париж, на симпозиум за кражбите на произведения на изкуството. Генералът участва в една от дискусиите.

— А ти?

— Аз бях сред присъстващите.

— В качеството си на какъв?

— На търговец на ценни антики, разбира се. — Морис се усмихна. — Генералът ми направи впечатление на сериозен и много способен човек. Отдавна не съм крал картина в Италия.

Двамата вървяха по настланата с чакъл пътека на централната алея. Оловносивите облаци бяха помрачили колорита на градините. Те приличаха повече на пейзаж от Сисле, отколкото от Моне.

— Възможно ли е това? — попита Габриел.

— Картината на Караваджо действително да е в играта ли?

Алон кимна утвърдително. Дюран сякаш сериозно се замисли над въпроса, преди да отговори.

— Чувал съм всякакви истории — каза той най-сетне. — Че колекционерът, възложил кражбата, е отказал да приеме картината, защото била много силно повредена, когато е била изрязана от рамката. Че шефовете на сицилианската мафия я изваждали на показ като трофей по време на заседанията си. Че е била унищожена при наводнение. Че е била изядена от плъхове. Но също така съм чувал слухове — добави той, — че тя е била в играта и преди това.

— Колко ще струва на черния пазар?

— В картините, които Караваджо е рисувал, докато е бягал, липсва дълбочината на неговите велики римски произведения. Независимо от това — добави Дюрон, — Караваджо си остава Караваджо.

— Колко, Морис?

— Основно правило е, че откраднатата картина запазва десет процента от стойността си на черния пазар. Ако творбата на Караваджо е струвала петдесет милиона на свободния пазар, на черно тя ще се продаде за пет милиона.

— Няма свободен пазар за Караваджо.

— Което означава, че тя наистина е единствена по рода си. Има хора по света, които биха платили почти всичко за нея.

— Можеш ли да я продадеш?

— С едно телефонно обаждане.

Те стигнаха до езерото с лодките, където няколко миниатюрни плавателни съда се люшкаха в малкото бурно море. Габриел спря на брега и обясни как е открил три откраднати картини: на Пармиджанино, Реноар и Климт, скрити под копия на по-незначими произведения, във вилата на Джак Брадшоу на брега на езерото Комо. Гледайки лодките, Дюран кимна замислено.