— Добре дошли — каза отецът, като се ръкува с всеки от тях. — Моля, последвайте ме.
Той ги поведе по градинската алея и ги въведе в кухнята на свещеническия дом. Тя беше спретната, с варосани стени, грубо издялана дървена маса и консерви, подредени върху открити рафтове. Единственият лукс бе кафемашината, с която отец Марко направи три чаши кафе.
— Спомням си деня, в който ми се обадихте по телефона — каза той, като постави едната чашка с кафе пред Алон. — Това беше два дни след като синьор Брадшоу бе убит, нали?
— Да — отвърна Габриел. — И по някаква причина вие ми затворихте два пъти, преди да отговорите на позвъняването ми.
— Получавали ли сте някога обаждане от човек, който току-що е бил брутално убит, синьор Алон? — Свещеникът седна срещу Габриел и разбърка захарта в кафето си. — Беше, меко казано, смущаващо преживяване.
— Изглежда, доста сте контактували с него около времето на неговата смърт.
— Да.
— Преди и след нея.
— Съдейки по това, което прочетох във вестниците — каза свещеникът, — най-вероятно съм звънил във вилата, докато той е висял мъртъв на полилея. Това е ужасна картина.
— Той беше ли ваш енориаш?
— Джак Брадшоу не беше католик — отговори свещеникът. — Той бе възпитан в духа на Англиканската църква, но изобщо не съм сигурен, че бе наистина вярващ човек.
— Приятели ли бяхте?
— Предполагам, че сме били такива. Но аз най-вече бях негов изповедник. Не в прекия смисъл на думата — бързо добави отецът. — Фактически аз не можех да му дам опрощение на греховете му.
— Той беше ли притеснен в дните преди смъртта си?
— Да, много.
— Каза ли ви защо?
— Каза, че има нещо общо с бизнеса му. Той беше някакъв консултант. — Свещеникът се усмихна извинително. — Съжалявам, синьор Алон, но не съм много компетентен, когато става дума за бизнес въпроси и финанси.
— Значи ставаме двама.
Отец Марко отново се усмихна и разбърка кафето си.
— Обикновено синьор Брадшоу седеше на мястото, на което седите сега. Той донасяше кошница с храна и вино и ние разговаряхме.
— За какво?
— За неговото минало.
— Колко ви разказа Джак за него?
— Достатъчно, за да разбера, че е вършел някаква секретна работа за своето правителство. Нещо се е случило преди много години, когато е бил в Близкия изток. Една жена е била убита. Мисля, че е била французойка.
— Казвала се е Никол Девро.
Свещеникът рязко вдигна очи.
— Синьор Брадшоу ли ви го каза?
Габриел се изкушаваше да отговори утвърдително, но не му се щеше да лъже човек с бяла якичка и черно расо.
— Не — отвърна той. — Аз никога не съм го срещал.
— Мисля, че щяхте да го харесате. Той беше много умен, изискан, забавен. Но също така носеше тежкото бреме на вината за случилото се с Никол Девро.
— Джак каза ли ви за любовната им връзка?
Отец Марко се поколеба, след това кимна утвърдително.
— Очевидно той много я обичаше и никога не си прости за нейната смърт. Синьор Брадшоу не бе сключвал брак и нямаше деца. В известен смисъл той живееше като свещеник. — Отец Марко огледа стаята за гости и добави: — Но на много по-широка нога, разбира се.
— Ходили ли сте във вилата?
— Много пъти. Тя беше много красива, но не издаваше много какъв човек бе в действителност синьор Брадшоу.
— И какъв човек беше той в действителност?
— Крайно щедър. Синьор Брадшоу сам поддържаше тази църква. Освен това правеше щедри дарения на нашите училища, болници и програми за хранене и обличане на бедните. — Свещеникът се усмихна тъжно. — А после — и нашата олтарна картина.
Габриел погледна Киара, която чоплеше разсеяно повърхността на масата, сякаш не слушаше. След това отново погледна към младия свещеник и попита:
— Какво за олтарната картина?
— Тя беше открадната преди около година. Синьор Брадшоу пожертва много време в опити да ни я върне. Повече време, отколкото полицията — добави отец Марко. — Боя се, че нашата олтарна картина нямаше голяма художествена или парична стойност.
— Той успя ли да я намери?
— Не — отговори отец Марко. — Така че я замени с една картина от личната си колекция.
— Кога се случи това? — попита Алон.
— За съжаление, това беше няколко дни преди смъртта му.
— Къде е сега олтарната картина?
— Там — отвърна свещеникът, като наклони глава надясно. — В църквата.
* * *
Влязоха през страничната врата и забързаха през нефа към олтара. Оброчните свещи хвърляха трептяща червена светлина в нишата, в която имаше статуя на свети Йоан, но олтарната картина не се виждаше в мрака. Въпреки това, Габриел различи, че размерите ѝ са приблизително точни. После чу щракането на ключа на лампа и във внезапно плисналата ярка светлина видя разпятие в стила на Гуидо Рени — умело нарисувано, но лишено от въображение, не си струваше комисионата на продавача. Сърцето му подскочи. След това Алон спокойно погледна свещеника и попита:
Читать дальше