Даниъл Силва - Крадецът

През следващите няколко дни Габриел рядко се отделяше от Киара. Всяка сутрин той ѝ приготвяше закуската. Следобедите прекарваше с нея в управата на еврейската общност. Вечер седеше до кухненския плот и я наглеждаше, докато тя готвеше. Отначало Киара бе очарована от вниманието, но постепенно постоянната му проява на обич започна да ѝ дотяга. Както щеше да каже по-късно, „това беше твърде хубаво, за да е хубаво“. Киара си помисли да попита Франческо Тиеполо дали няма някоя картина за реставриране — някоя малка и не много увредена, — но реши, че е по-добре да направят екскурзия.

— Нищо прекалено екстравагантно — каза тя, — и да е някъде, където не се налага да се пътува със самолет. За два, най-много три дни.

На Габриел му хрумна нещо. Същата вечер той звънна на Кристоф Бител и поиска разрешение да влезе в Швейцария, и Бител, който знаеше много добре причината, поради която неговият нов приятел и съучастник искаше да се върне в Швейцария, се съгласи.

— Може би ще е по-добре да ви посрещна — каза той.

— Надявах се, че ще го кажете.

— Познавате ли района?

— Ни най-малко — излъга Алон.

— Има един хотел извън града, наречен „Алпенблик“. Ще ви чакам там.

И така, рано на следващата сутрин Габриел и Киара напуснаха любимия си град на водата и картините и се отправиха към малката планинска страна на богатството и тайните, която бе изиграла толкова важна роля в живота им. В късния предобед те пресякоха границата при Лугано и поеха на север през Алпите. Във високите проходи фучаха снежни виелици, но когато стигнаха до Интерлакен 73 73 Град и община в административния район Интерлакен-Оберхасли в швейцарския кантон Берн. Световноизвестен планински курортен център, разположен в долина между езерата Тун и Бриенц. — Б.пр. , слънцето грееше ярко на безоблачното небе. Алон напълни резервоара с газ и след това се отправи нагоре по долината към Гринделвалд. Хотел „Алпенблик“ беше самотна сграда в стил рустик, която се издигаше в края на града. Габриел остави колата на малкия хотелски паркинг и заедно с Киара се изкачи по стълбите до терасата. Бител пиеше кафе и гледаше нагоре към извисяващите се върхове Мьонх и Айгер. Той се изправи и се здрависа с Алон. После погледна към Киара и се усмихна.

— Със сигурност имате много красиво име, но аз няма да направя грешката да ви питам за него. — Кристоф погледна към Габриел и рече: — Никога не сте ми казвали, че отново ще ставате баща, Алон.

— Всъщност — отвърна Габриел — тя е просто моят дегустатор.

— Съжалявам да чуя това.

Бител седна и махна с ръка, за да отпрати един приближаващ сервитьор. После посочи към подножието на върховете отвъд зелената поляна.

— Вилата е точно там — каза той на Алон. — Мястото е приятно, с хубава гледка, много чисто и удобно.

— Имате бъдеще като агент по недвижими имоти, Бител.

— Предпочитам да защитавам страната си.

— Предполагам, че някъде имате постоянен наблюдателен пост?

— Държим под наем съседната вила — отвърна Бител. — Там имаме двама агенти на пълно работно време, а други периодично отиват и се връщат според необходимостта. Тя не ходи никъде без придружител.

— Някакви съмнителни туристи?

— От сирийски произход ли?

Габриел кимна утвърдително.

— Тук, в Гринделвалд, пристигат всякакви туристи — отговори Кристоф, — така че е малко трудно да се каже. Но досега никой не е ходил в близост до нея.

— Как е настроението ѝ?

— Тя изглежда самотна — каза сериозно Бител. — Охранителите прекарват колкото може повече време с нея, но…

— Но какво, Бител?

Швейцарският полицай се усмихна тъжно.

— Може и да греша — отвърна той, — но мисля, че тя има нужда от приятел.

Алон се изправи на крака.

— Не мога да ви се отблагодаря за това, че се съгласихте да я приемете, Бител.

— Това е най-малкото, което можехме да направим, за да ви се отплатим, задето разчистихте кашата в женевската безмитна зона. Но трябваше да поискате нашето разрешение, преди да проведете онази операция в хотел „Метропол“.

— Щяхте ли да ми го дадете?

— Разбира се, че не — отвърна Бител. — Което означава, че все още щяхте да разполагате с осем милиарда долара от сирийските пари във вашата банкова сметка.

„Осем милиарда и двеста хиляди милиона — помисли си Габриел, докато вървеше към колата си. — Но кой брои?“

Алон остави Киара и Бител в хотела и подкара сам през ливадата. Вилата се намираше в края на тесен път. Беше малка спретната постройка от тъмно дърво със стръмен покрив и наредени по протежение на балкона саксии с цветя. Джихан Наваз се показа на него, когато Алон спря на тревясалата алея и изключи двигателя. Беше облечена със сини дънки и дебел вълнен пуловер. Косата ѝ беше по-дълга и по-светла; пластичният хирург бе променил формата на носа, скулите и брадичката ѝ. Тя не беше много красива, но вече не изглеждаше и обикновена. Миг по-късно, когато изскочи от входната врата, младата жена донесе със себе си лек аромат на рози. Джихан обви ръце около врата му, прегърна го силно и го целуна по двете бузи.