Даниъл Силва - Крадецът

Не съществува регистрирана в Люксембург фирма, наречена „Ел Икс Ар Инвестмънтс“, нито в Линц, Австрия, има частна финансова институция Банка Вебер АД. Преди австрийските банки бяха сред най-дискретните институции в света, бяха по-дискретни дори от швейцарските. Но през май 2013 г., под натиска на Европейския съюз и Съединените американски щати, австрийските банки се съгласиха да започнат да споделят информация относно техните вложители с данъчните власти на други страни. За добро или зло, институции като Банка Вебер — семейни банки в бутиков стил, които обслужват много богатите — бързо се превръщат в изчезнал вид. Докато пишех тази книга, списъкът на швейцарските частни банки се сви до едва 148 институции, като се очаква с по-нататъшно консолидиране и натиск този брой да се намали още повече. Очевидно дните на гномите 75 75 Шеговито название на швейцарските банкери. — Б.пр. изглеждат преброени, тъй като американското и европейските правителства предприемат все по-агресивни мерки за борба с укриването на данъци.

Наистина през 1982 г. имаше клане в сирийския град Хама и използвайки множество източници, аз се опитах да пресъздам точно неговия ужас. Човекът, наредил да бъде разрушен градът и да бъдат убити повече от двадесет хиляди негови жители, не беше безименният диктатор от „Крадецът“. Той беше Хафез Асад, президентът на Сирия от 1970 г. до смъртта му през 2000 г., когато средният му син, специализиралият в Лондон Башар, пое управлението на държавата. Имаше някои експерти по въпросите на Близкия изток, които смятаха Башар за реформатор. Но през март 2011 г., когато така наречената Арабска пролет най-накрая стигна до Сирия, той отговори със зверства, включващи използването на отровен газ срещу жени и деца.

В сирийската гражданска война бяха убити повече от 150 000 души, а други два милиона останаха без дом или избягаха в съседните страни, предимно в Ливан, Йордания и Турция. Скоро се очаква броят на живеещите като бежанци сирийци да надмине четири милиона, което ще ги направи най-голямото бежанско население в света. Такова е наследството на четири и половина десетилетия управление на семейство Асад. Ако кланетата и преселението продължат с бързи темпове, един прекрасен ден Асад може да се окаже управник на страна без поданици.

Но защо семейство Асад продължават да водят война, когато по-голямата част от техния народ явно не иска да има нищо общо с тях? И защо е това безсрамно незачитане на цивилизованите норми? Със сигурност това поведение трябва да има нещо общо с парите. „Това е типичен семеен бизнес — каза пред Си Ен Би Си през септември 2013 г. международният корпоративен следовател и специалист по възстановяване на активи Джулс Крол. — Само дето семейният бизнес е една страна.“ Публикуваните оценки за богатството на семейство Асад варират в голям диапазон. Според сведенията Башар притежава над 1 милиард долара, макар че експерти изчисляват общия размер на семейното богатство на 25 милиарда долара. Случаят с Египет е показателен. Бившият президент Хосни Мубарак, възползвал се повече от тридесет години от американската политика за данъчни облекчения, по настоящи оценки е придобил богатство от около 70 милиарда щатски долара, и то в страна, където средният гражданин продължава да живее само с осем долара на ден.

Една малка част от активите на сирийския режим бяха замразени от САЩ и техните европейски съюзници, но милиарди долари остават старателно скрити. Докато пишех този роман, специалисти по издирване на скрити активи се занимаваха с търсенето на тези пари. С това се занимаваше и вашингтонският адвокат Стивън Пърлс, който представлява жертвите на сирийския спонсориран тероризъм. Експертите са единодушни, че „ловците“ на активи вероятно ще се нуждаят от помощта на вътрешен човек от корпорация „Асад“, за да се увенчаят с успех усилията им. Може би този човек е купил дял в малка частна банка в Австрия. И може би там някоя смела млада жена, дете на Хама, следи всеки негов ход.

Този роман, както и предишните тринайсет книги от поредицата за Габриел Алон, никога нямаше да бъде написан без съдействието на Дейвид Бул, който наистина е един от най-добрите реставратори на произведения на изкуството в света. Всяка година Дейвид отделя много часове от ценното си време, за да ме съветва по технически въпроси, свързани с реставраторската работа, и да прегледа моя ръкопис за прецизността на термините. Познанията му по история на изкуството отстъпват единствено на удоволствието от компанията му и неговото приятелство обогати нашето семейство по всевъзможни начини.