Даниъл Силва - Крадецът

— Имате ли стълба?

От една фирма за доставка на химикали в промишления квартал на Комо Габриел купи ацетон, етилов спирт, дестилирана вода, увеличителни очила, мензура и защитна маска. След това се отби в един магазин за пособия и материали за изобразително и приложно изкуство в центъра на града, откъдето взе дървени шпатули и пакет памук. Когато се върна в църквата, отец Марко бе намерил една шестметрова стълба и я бе изправил пред картината. Алон приготви разтворителя и стиснал в ръка шпатула и памучен тампон, се качи на стълбата.

Докато Киара и свещеникът гледаха отдолу, той отвори прозорец в средата на картината и видя ръката на ангел — силно повредена, стиснала бяла копринена панделка. След това отвори втори прозорец — приблизително на трийсет сантиметра по-надолу от първия и няколко сантиметра вдясно — и видя лицето на жена, изтощена от раждането. Третият прозорец разкри още едно лице — лицето на новородено дете, момче, осветено от небесна светлина. Габриел докосна нежно с пръсти платното и за своя голяма изненада заплака неудържимо. После стисна очи и нададе радостен вик, който отекна в празната църква.

Ръката на ангел, майка, дете…

Това беше картината на Караваджо.

„Крадецът“ е художествено произведение. Имената, героите, местата и събитията, описани в този роман, са продукт на авторовото въображение или са използвани с художествена цел. Всяка прилика с действителни лица, били те живи или мъртви, с търговски предприятия, компании, събития или места е напълно случайна.

В сестиера Дорсодуро наистина има църква „Сан Себастиано“ — тя е осветена през 1562 г. и се смята за една от петте големи оброчни 74 74 През Средновековието по време на чумна епидемия, която се е считала за Божие наказание, хората давали обет да построят и строяли нови църкви, посветени на светци, считани за покровители на болните от чума. — Б.пр. църкви във Венеция — и картината на главния ѝ олтар „Дева Мария с Младенеца в небесна слава със светци“ от Веронезе е описана точно. Посетителите на града напразно ще търсят реставраторската фирма на Франческо Тиеполо и няма да намерят равин Дзоли в старото еврейско гето. На улица „Наркис“ в Йерусалим има няколко малки жилищни сгради от пясъчник, но доколкото ми е известно, в никоя от тях не живее човек на име Габриел Алон. Седалището на израелските тайни служби вече не се намира на булевард „Цар Саул“ в Тел Авив. Предпочетох да запазя там седалището на моята измислена служба — отчасти защото винаги съм харесвал името на улицата.

Има много прекрасни антикварни магазини и художествени галерии на улица „Мироменил“ в Париж, но „Научни антики“ не е сред тях. Морис Дюран вече се появи в три от романите за Габриел Алон и въпреки това той все още не съществува реално, нито съучастникът му от престъпния свят на Марсилия Паскал Рамо. Подразделението на карабинерите за защита на паметниците на културата, по-известно като Арт отряда, наистина се помещава в елегантен дворец на римския площад „Сант Игнацио“. Негов началник е способният Мариано Моса, а не едноокият Чезаре Ферари. Поднасям моите най-искрени извинения на Националния музей „Винсент ван Гог“ в Амстердам за заемането на „Слънчогледи“ от неговата великолепна колекция, но понякога най-добрият начин да се намери някой откраднат шедьовър е да се открадне друг такъв.

В Бриено, Италия, няма църква на име „Сан Джовани Еванджелиста“. Следователно великолепната творба „Рождество“ на Караваджо, открадната от църквата „Сан Лоренцо“ в Палермо през октомври 1969 г., не би могла да бъде открита да виси в нейния олтар, скрита под „Разпятие“, нарисувано в стила на Гуидо Рени. Разказът за бурния живот на Караваджо, съдържащ се в „Крадецът“, е изцяло фактологичен, въпреки че някои хора може да не са съгласни с избора, който съм направил, по отношение на датите и подробностите за определени събития, понеже те са се случили преди четири века и в резултат на това могат свободно да се интерпретират. Дори и днес точните обстоятелства около смъртта на Караваджо са забулени в мистерия. Същото се отнася и за местонахождението на картината му „Рождество Христово“. С всяка изминала година шансовете да бъде намерено това голямо платно непокътнато стават все по-малки. Последиците от неговата загуба не са преувеличени. Караваджо е живял само тридесет и девет години и е оставил почти сто творби, които категорично могат да бъдат приписани на неговата майсторска четка. Изчезването дори на една-единствена картина ще остави празнота в Западния културен канон, която никога не би могла да бъде запълнена.