Даниъл Силва - Крадецът

Израснал в Москва по време на най-мрачните дни на Студената война, Орлов притежавал естествена наклонност към математиката. След завършване на средното си образование, той бе учил в престижния Ленинградски институт по фина механика и оптика и бе работил като физик в съветската програма за ядрени оръжия до самия край на Съветския съюз. Докато повечето му колеги продължили да работят без заплащане, Орлов бързо се отказал от членството си в комунистическата партия и се заклел да стане богат. За няколко години той спечелил доста голямо състояние от внос на компютри, битова техника и други западни стоки за зараждащия се руски пазар. По-късно бе използвал това богатство, за да придобие най-голямата руска държавна стоманодобивна компания заедно със сибирския нефтен гигант „Русойл“, и то на изключително ниска цена. Не след дълго Виктор Орлов — бивш държавен физик, който някога бе делил един апартамент с две други съветски семейства — бе станал свръхмилиардер и най-богатият човек в Русия.

Но в постсъветска Русия — страна без върховенство на закона, където се ширели престъпността и корупцията — богатството на Орлов го превърнало в мишена. Той бе оцелял при най-малко три опита за покушение срещу него и се носеше слух, че за отмъщение е наредил да бъдат убити няколко души. Ала най-голямата заплаха за него дошла от човека, който бе наследил Борис Елцин като президент на Русия. Той смятал, че Виктор Орлов и другите олигарси са откраднали най-ценните активи на страната и намерението му било на свой ред да ги открадне от тях. След като се настанил в Кремъл, новият президент извикал Орлов и поискал от него две неща: стоманодобивната му компания и „Русойл“. „И не си пъхай носа в политиката — добавил той зловещо, — иначе ще ти го отрежа.“

Орлов се бе съгласил да се откаже от стоманодобивната си компания, но не и от „Русойл“. Президентът не бе останал доволен. Той веднага бе наредил на прокуратурата да започне разследване за измами и подкупи и в рамките на една седмица руските прокурори издали заповед за задържането на Орлов. Изправен пред перспективата за продължителен и мрачен престой в новия ГУЛАГ, той мъдро бе избягал в Лондон, където се бе превърнал в един от най-отявлените критици на руския президент. В продължение на няколко години активите на компанията „Русойл“ бяха останали замразени, недосегаеми както за Орлов, така и за новите господари на Кремъл. Накрая Орлов се бе съгласил да се откаже от компанията като най-големия откуп, плащан някога за заложници, в размер на 12 милиарда щатски долара, за освобождаването на трима отвлечени агенти на Службата. В замяна на своята щедрост Орлов бе получил британски паспорт и много лична среща с кралицата. След това той бе заявил, че това е най-знаменателният ден в живота му.

Бяха изминали повече от пет години, откакто Виктор Орлов бе приключил финансовите си взаимоотношения с Кремъл, но въпреки това той си оставаше начело на руския „черен списък“. Поради тази причина Виктор се движеше из Лондон в бронирана лимузина, а къщата му на „Чейни Уок“ приличаше донякъде на посолството на народ, който се готви за война. Прозорците бяха с блиндирани стъкла, а до тротоара пред нея бе паркиран черен рейндж роувър, пълен с бодигардове, които бяха бивши бойци от стария полк на Келър — британските специални въздушни части.

Те не обърнаха голямо внимание на Габриел, когато той пристигна за уговорената среща в четири и половина следобед, и след като мина през портата от ковано желязо, застана пред внушителната входна врата на Орлов. В отговор на позвъняването му се появи една прислужница в колосана черно-бяла униформа, която го съпроводи по широко, елегантно стълбище до кабинета на Виктор. Стаята бе точно копие на личния кабинет на кралицата в Бъкингамския дворец, с изключение на огромната плазмена видеостена зад бюрото на Орлов. Обикновено на нея проблясваха пазарните индекси на фондовите борси от цял свят, но този следобед вниманието на Виктор бе приковано от кризата в Украйна. Руската армия бе нахлула в Кримския полуостров и сега заплашваше да се придвижи към други райони на Източна Украйна. Студената война официално бе подновена, или поне така обявяваха коментаторите. В тяхната логика имаше само един очебиен пропуск — в съзнанието на руския президент Студената война никога не бе приключвала.

— Предупреждавах, че това ще се случи — каза след малко Орлов. — Предупреждавах, че царят си иска обратно своята империя. Казах недвусмислено, че Грузия е само предястието, а Украйна — житницата на стария съюз — ще бъде основното ястие. И сега това се разиграва на живо по телевизията. А какво правят европейците по този въпрос?