Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Бях си донесъл нещо за спомен от Ирак. Извадих го и го стиснах в ръка. Една златна ябълка — всяка жилка по кожичката й, всяка пукнатина, гънчица и леко назъбеният ръб на единственото й листо бяха толкова съвършено изработени, че можех да се закълна, че някой просто е докоснал плода с пръст и го е превърнал в злато.

Останах, докато не затвориха. Дори в този късен час улицата гъмжеше от хора. Вече не се чувствах на мястото си тук. Усетих леките промени. Приличаше на начина, по който приятелството забавя своя ход, когато единият насочи вниманието си към други неща. В нощния въздух се усещаше лека хладина. На тротоара паднаха няколко листа — ранни предвестници на неизбежния край на годината. Вдигнах поглед, за да зърна осветените прозорци на някогашния си дом. На перилото на балкона се облегна един непознат — точно както правех аз някога. В ръката му имаше чаша. Махнах му. Той вдигна наздравица за мен. Дребна поличба, но се надявах, че вещае по-добри времена.

Месопотамия е гръцкото име на региона, опасван от Тигър и Ефрат, който е почти идентичен със съвременен Ирак и означава „земята между две реки“. Препоръчвам уважаваната книга на професор Лео Опенхайм — „Древна Месопотамия: Портрет на една мъртва цивилизация“, като отправна точка за всеки, който иска да научи нещо повече за ранната история на този регион. Представям ви три кратки описания на трите основни месопотамски култури:

Шумерите

Не е известно дали шумерските племена са се зародили в Южна Месопотамия, или са мигрирали там. Езикът им не принадлежи към семитската група и няма доказани сродни наречия. Земеделието, напояването и разделението на труда създават подходящите условия, в които да се развият първите градове — държави, управлявани от царесвещенослужители. Градовете се строяли около храмовете и били под покровителството на определен бог.

Постиженията на шумерите били толкова значителни, че днес представляват почти еволюционен скок в човешката култура. Те създали геометрията и шестдесетичната бройна система, която се използва и до днес (например в измерването на ъгли и броя на минутите в един час); слънчевия и лунния календар; колелото; първата колесница и клиновидното писмо — най-старата писменост.

Периоди на шумерското господство (пр.н.е.)

Ранен династичен период — 3100-2390 г.

Новошумерски период — 2168-2050 г.

Асирийците

Земята на асирийците се простирала на територията между реките Тигър и Ефрат в Северна Месопотамия (днес на север от Багдад), където падали достатъчно дъждове, за да позволят развитието на земеделието без нужда от допълнително напояване. Древните асирийци били племена, които говорели на семитски наречия и се отличавали с ловкост в боравенето с лъка и ездитното изкуство. Господството им се засилвало и отново залязвало, но в зенита на силата им през 7-ми век пр.н.е. те са контролирали целия левантски регион, който включвал части от Близкия изток, Египет, Фригия и териториите на днешен Югозападен Иран. Асирийците наложили сложна управленска система. Смята се, че са създали първата империя на света.

Периоди на асирийското господство (пр.н.е.)

Староасирийски период — 1869-1837 г.

Средноасирийски период — 1350-1000 г.

Новоасирийски период — 883-612 г.

Асирийски царе, 722-609 г. пр.н.е.

Саргон II — 722-705 г.

Сенахериб — 705-681 г.

Есархадон ок. 681-669 г.

Ашурбанипал ок. 669-627 г.

Ашур-етил-илани ок. 631-627 г.

Син-шар-ишкун ок. 627-612 г.

Ашурубалит II ок. 612-609 г.

Вавилонците

Вавилонците също говорели на семитски език. Името им произлиза от града Вавилон, където живеели техните царе. В своя зенит Вавилонската империя контролирала териториите от днешен Египет до Иран. Шестият цар на Вавилон Хамурапи създал първия сборник от закони. Сред другите постижения на тази цивилизация са напредъкът в архитектурата, математиката, астрономията и астрологията. Вавилонците създали зодиака, а един гражданин на империята — Селевк от град Селевкия, вероятно е първият човек в историята, който предложил хелиоцентричния астрономически модел, според който Земята и другите планети се въртят около Слънцето.

Периоди на вавилонското господство (пр.н.е.)

Старовавилонски период — 1950-1651 г.

Средновавилонски период — 1651-1157 г.

Нововавилонски период — 625-539 г.

Из шумерската поема „Жалба за Ур“, съчинена при завземането на град Ур от еламитите около 2000 г. пр.н.е. — Бел.прев.