Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

— Това са само догадки, Медисън — каза Филип. — Нямаш никакви доказателства.

Отпих от коняка и се насладих на нежните му нюанси.

— Хана Джафри, която, както разбрах, е била много по-близка с Уорд, отколкото той признаваше, не успяла да открадне гравюрата, след като Самюъл я е открил. Лазар и Шим си разчистили сметките с нея. По време на грабежите Лазар се опитал да вземе гравюрата от Багдадския музей, но Самюъл бил предвидил това и тя отново ви се изплъзнала от ръцете. Сигурно сте били бесни, че след толкова усилия пак не сте успели да я получите.

Когато брат ми загина, а аз лежах в болницата, вие сте накарали Хал да претърси апартамента ни. И тогава всичко се объркало. Хал ви излъгал. Казал, че не е намерил нищо, а всъщност е имал намерение да продаде гравюрата и да си запази печалбата. Знаел ли е изобщо какво държи в ръцете си?

— Беше решил, че надписът е ключ към превръщането на основни метали в злато. Знаеше, че гравюрата е всъщност книгата на Наум, и беше съвсем наясно колко би струвала тя.

— Значи сте използвали Уорд и хората му, за да ме държите под постоянно напрежение, да ме тормозите и да създавате у мен впечатлението, че трябва да си спасявам кожата. А те винаги са знаели къде се намирам заради проследяващото устройство. Ти го махна, за да спечелиш доверието ми, Лоръл. Тогава аз вече бях започнал да споделям с теб всичко, затова не беше нужно повече да ме следиш. Ах, колко крокодилски сълзи изплака за Хал! Как ли си се смаяла, когато си разбрала, че се кани да продаде предмета! Ериния отишла да говори с него. Той обаче отново излъгал, но този път споменал и моето име. А играта му ви сварила напълно неподготвени.

Лоръл слушаше внимателно думите ми.

— Когато разбрахме, че наистина не знаем къде е гравюрата, единствената ни възможност беше да те нападнем. Хал беше вплел в загадките си някои неща, които само ти можеше да разпознаеш, така че нямаше начин да ги разплетем сами. Поне не за толкова кратко време. По-лесно беше да те накараме ти да свършиш цялата работа. Филип си мислеше, че ще търсиш гравюрата само за да можеш после да я продадеш, но аз не бях сигурна, че е така.

Търсех някакъв израз на вина, може би леко изчервяване по бузите, което да покаже, че тя вероятно се срамува, но не открих нищо такова.

— Трябва да призная — обади се и Филип, — че беше доста забавно да те гледаме как се бъхтиш.

— И все пак ето ме — жив и здрав. Аз успях, а вие се провалихте. Наистина ли се канехте да разиграете онзи фарс и да извършите размяната в парка Хайбридж?

— Разбира се, че не — каза Лоръл. Филип я погледна над очилата си като нетърпелив учител.

— Какъв е смисълът да говорим за това? Не му дължим никакви обяснения. В крайна сметка те победихме, Медисън. Имаш доста кофти късмет.

— Направи ми това удоволствие, Филип. Заслужил съм си да ми отговорите на някои въпроси и съм решен да ги получа, освен ако не искате да направя наистина грозна сцена, когато се опитате да ме изхвърлите.

Обърнах се към Лоръл.

— Ти и Филип сте заложили двоен капан — ангажирали сте вниманието на Уорд и хората му, като сте ги накарали да ме преследват, и в същото време без наше знание сте следили и Томас. Когато той ме изпревари и взе гравюрата, късметът ви е проработил. Как успяхте да му я отнемете? Оръжие ли имахте?

— Сериозно ли си ме представяш да размахвам пистолет? — Лоръл се изкикоти. — Имахме само парични оръжия. Филип осигури връзките, така че да й вземем възможно най-добрата цена. Томас бързо разбра кое е най-добро за него. Освен това му позволихме да я заснеме. На него не му трябваше повече. А вината е изцяло твоя.

— Как така?

Лоръл почука по ръбчето на чашата си.

— Ти, Джон, не си направи труда да ни кажеш, че възнамеряваш да заминеш. Когато отиде до пристанището и Уорд разбра за това, той изпадна в паника, защото реши, че сме прекалили и ти ще се измъкнеш. Така че се наложи да измислим историята с отвличането. От друга страна, Томас наистина вярваше, че ще отнесеш гравюрата на ФБР. Ако не беше така, нямаше да ни я даде.

— Но докато Уорд и Ериния са се занимавали с мен, Томас се е върнал в Ирак.

— Хал не беше единственият, който умееше да залага капани.

— Разбирам какво е спечелил Томас от всичко това, но какво да кажем за Ари?

— Ари никога не е бил замесен. Уорд и хората му преследваха една мечта. Томас също искаше да намери съкровището повече от всичко на света. И за двамата гравюрата беше просто средство за постигане на целта.