Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Когато се върнах в спалнята, казах на Уорд, че искам нещо за пиене.

— Ами вземете си — отвърна той.

Усетих колко ниско съм паднал, когато почувствах истинско щастие, след като ми позволиха да отида в дневната без придружител и да отворя минибара. Гардовете зорко проследиха как извадих шишенце скоч, как го излях в една чаша и се върнах в спалнята.

Залюлях крака от ръба на леглото, а Уорд си придърпа един стол. Сега изглеждаше по-спокоен и приветлив.

— Ериния провери адреса, който ни дадохте. Изглежда е истински. Всъщност дори се намира в този квартал — ал-Мансур. Собственикът на къщата е асириец, също както и братята Закар. Много е вероятно Томас да крие гравюрата там.

— Тогава защо просто не претърсите мястото? Имате наемници. Защо изобщо ме замесвате?

— Не искам да рискувам да я повредят по време на претърсването. Освен това трябва да науча повече, преди да влезем. Ще ги следим денонощно. Каквото и да е имало там преди няколко дни, още е в къщата.

— Дали Томас е имал време да се върне тук? Едва ли може просто да мине през летището.

— Преди колко време го видяхте за последен път — преди три дни?

— Горе-долу толкова.

— Много се съмнявам, че въобще е бил в Турция. Всичко беше клопка. Отклоняването ни му е дало предостатъчно време да отлети до Сирия или Йордания и да стигне до Багдад с кола. Сега на границите е истинско сито с хиляди дупчици, през които всеки може да се промуши. Оттам до града е само половин ден път с кола.

Той се облегна назад и се протегна. Въпреки жегата бе облечен в относително официален костюм, бяла риза и вратовръзка. Вероятно за да си придаде по-небрежен вид и да ме предразположи, той свали сакото си, отпусна възела на вратовръзката и нави ръкавите на ризата си.

Татуировката над китката му светна като неонов знак. Малко латинско h, а над него — къса тактова черта. Той се наведе напред и опря лакти на коленете си, а брадичката — на юмруците си.

— Утре сутринта ще ви изпратим на адреса, който ни дадохте. Искаме да влезете вътре.

— Защо пък аз? Сигурно има много хора, на които може да разчитате повече.

— Заради елемента на изненадата. Вие сте последният човек, който Томас Закар би очаквал да види в Багдад. Така ще успеем да го накараме да излезе. — Помълча, за да подчертае значението на следващите си думи. — Освен това можем да се лишим от вас. Не искам там да загине някой от хората ми.

— А след това, което стана в Турция, как точно ще обясня как съм стигнал дотук и защо изобщо съм си направил този труд?

— Няма да се наложи. Томас едва ли ще отвори вратата. Човекът, който го направи, ще му разкаже за вас. Сега той е доволен от себе си и почива на лаврите си. Само като разбере, че сте жив и че сте се добрали дотук, ще се стресне до смърт. Ще иска да разбере дали сте сам, или всички сме се спасили. Точно това искаме от него — да се чувства несигурен и да знае, че плановете му са били осуетени.

Станах и отидох до прозореца. Той не понечи да ме спре. Палмите в далечината се полюляваха от бриза; във въздуха трептеше мараня от жегата. Стори ми се, че съм в мираж и че всичко това не може да ми се случва наистина. Обърнах се към Уорд:

— Няма да го направя. Какъв е смисълът? Така или иначе, ще убиете и мен, и Лоръл.

Уорд се усмихна, стана и отиде в дневната. След секунди се върна с един куфар, който остави на леглото и отвори. Бръкна в платнения джоб и извади кафеникав пощенски плик. Изсипа съдържанието му на одеялото. Приближих се, за да видя какво има там.

Пачка от около стотина американски банкноти и кредитната ми карта, както и паспортът ми, който бях видял по-рано. Уорд посочи кредитната карта.

— Уредихме проблемите с баланса. Сега може да я използвате.

Бръкна в куфара и извади голяма черна кадифена чанта. Отвори красивия златен цип и внимателно извади някаква скулптура. Медната глава на Победата от Хатра.

За миг останах като ударен от гръм заради естествената красота на лицето. Очите бяха на мястото си — не като маската Варка 57 57 Едно от най-ранните изображения на човешко лице. Мраморната маска датира от 3100 г. пр.н.е. и е известна като „Дамата от Урук“ или „Шумерската Мона Лиза“. Вероятно представлява образа на богиня Инана. — Бел.прев. , която имаше само дупки и приличаше на сляпа сибила. Ирисите на Победата бяха направени от обсидиан, а бялото на очите й — от седеф. Това я караше да изглежда стряскащо жива.

— Да не мислите, че мога да я взема със себе си в Америка!