Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Последният въпрос беше зададен от Мърсър преди три месеца и през цялото това време Дейвид бе търсил отговора. „Кой е казал:“ Полилеят се опита да докосне тавана, а столовете се гонеха на пода. „Думите се отнасят за земетресението в Сан Франциско на 18 април 1906 година.“ Това беше един от най-трудните му въпроси, но Мърсър го зададе за отмъщение, защото не беше се сетил, че Бенджамен Бригс е капитанът на „Мария Селесте“ — отговорът на последния въпрос на Соулман.

Въпросите на Мърсър неизменно бяха свързани с науките за земята или инженерството, докато Дейвид ограничаваше своите в областта на морското право и можеше да черпи от бездънния кладенец на познанията си.

По време на Втората световна война Дейвид Соулман беше матрос на борда на търговски кораб и постепенно се издигаше в йерархията. Но експлозия в машинното отделение в началото на шейсетте години на XX век му бе отнела ръката и бе прекъснала кариерата му. Той използва опита си, насочи се към законовата страна на морската търговия, завърши право и стана един от най-добрите адвокати по морско право.

Кантората му в Маями имаше сто и петдесет служители, а новият му офис със сателитна връзка, наскоро открит в Лондон, работеше по-добре от очакванията. Соулман имаше контакти, вариращи от пристанищни хамали до магнати, и знаеше повече за бизнеса от всеки друг в света.

— Сутринта получих съобщението ти — каза Дейвид. Бруклинският акцент все още се долавяше в говора му след толкова много години. — Току-що намерих информацията, която искаш.

— Изненадан съм, че си я открил толкова бързо.

— Не си спомням как работехме, преди да се появят компютрите, по дяволите. На кого да изпратя сметката за услугите си?

Мърсър се засмя. Соулман би извършил безплатно проучванията, но знаеше, че когато Мърсър иска услуга, винаги има някой, който също се интересува от информацията.

— На ФБР. Дик Хена няма да се ядоса толкова много на сметката от твоята кантора, когато разбере, че съм го излъгал за плановете си за пътуване. Е, какво откри?

— В Аляския залив е имало сто и три кораба по времето, за което питаш. Деветдесет и четири са били частни или търговски риболовни плавателни съдове, включително „Джени IV“. Освен тях е имало четири големи ферибота на „Аляска Марин Хайуей“, три контейнеровоза, собственост на „Лайкс Лайн“, които или са превозвали техника на север, към новия петролопровод, или са се връщали без товар на юг. И накрая, плавателен съд на име „Надежда“, собственост на природозащитна организация, наречена ПАПС, и танкер, отправил се към пристанище „Алиеска“ във Валдиз.

Мърсър трепна, като чу името ПАПС.

— Какво научи за „Надежда“?

— Стар английски научноизследователски кораб, купен преди около година. По-скоро им служи за реклама, отколкото за научни цели. Ще го намериш там, където има екологични противоречия. След около три седмици ще хвърли котва в пролива Принц Уилям.

— Наскоро ли е напуснал района? — попита Мърсър. В мрачните му сиви очи светна победоносен блясък.

— Не, съжалявам — отговори Соулман и разби надеждите му.

Корабът на ПАПС би бил логичният избор за контрабанда на големи количества течен азот, но щом не бе напускал Валдиз, не можеше да го подозира.

— А танкерът?

— Чакай да погледна. Аха, ето. „Петромакс Арктика“, двеста петдесет и пет хиляди тонен супертанкер. Пътува по редовния си курс между Валдиз и Лонг Бийч…

— „Петромакс“? — прекъсна го Мърсър. — Само преди два дни говорих с Макс Джонсън. Каза, че продали танкерите си.

— Ако ме бе оставил да довърша, щях да кажа, че е пристигнал във Валдиз като „Арктика“, но онзи ден е заминал като „Южен кръст“. Новите собственици са „Южно крайбрежно корабоплаване“ от Ню Орлиънс. Това е голяма стъпка за тях.

— Какво искаш да кажеш?

— Компанията е от средна величина. Най-големият им плавателен съд, преди да купят флотилията на „Петромакс“, е бил сто хиляди тонен кораб на четиринайсет години. Дали са сто и петдесет милиона долара за „Арктика“ и другите танкери. За тях това е като да имаш трабант и изведнъж да си купиш няколко бентлита.

— Твоята кантора ли подготви документите за продажбата?

— Не. Сделката е уредена в Луизиана. Но когато чух за нея, малко се усъмних и проверих някои неща. Беше странна от самото начало. „Петромакс“ направиха всичко възможно да се отърват от корабите си. Веднага щом всички разбраха, че Макс иска да продаде танкерите на „Петромакс“, се появи „Южно крайбрежно корабоплаване“ с чек за сто и петдесет милиона долара, без преговори и външно финансиране.