Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Изглежда е бързал да вземе парите — отбеляза Мърсър.

— Гърците или японците биха купили танкерите за много по-големи суми. „Петромакс Пасифика“ е само на осем месеца. Трябва да струва седемдесет и пет милиона долара. Има и още едно странно нещо. „Южно крайбрежно корабоплаване“ са настояли имената на всички кораби да бъдат променени веднага след сключването на сделката, при това не само в документите, но и да бъдат изписани на кърмата. Дори ще платят на екип, който да отиде във Валдиз, за да прекръсти „Арктика“ по време на пътуването от Аляска за Калифорния.

— А другите два танкера?

— „Петромакс Арабия“ е в Персийския залив. Новото му име е „Южен акцент“. А „Петромакс Пасифика“ ще бъде разтоварен в Токио, където ще стане „Южно гостоприемство“.

— Странно, но не ми помага. — Мърсър се постара разочарованието да не прозвучи в гласа му. — Нещо друго?

— „Арктика“ е пристигнал във Валдиз с осемнайсет часа закъснение и хеликоптер е закарал в Анкъридж капитана, след като е пострадал в нещастен случай.

— Господи, защо не ми каза първо това?

— Ти искаше списък на корабите в Аляския залив. Така и не ми каза защо ти трябва.

— Извинявай — смутено отвърна Мърсър. — Обичайно ли е танкерите да закъсняват?

— Ами! Придвижването на тези чудовища струва близо хиляда долара на час, затова говорим за осемнайсет хиляди долара само за гориво, надници и застраховки. Това не включва загубеното време за теглене на буксир и глобите за закъснение, налагани на компаниите собственици. Танкерите никога не закъсняват.

— Имаш ли представа какво се е случило с капитана?

— Не. В доклада, изпратен на „Лойдс“, пише само, че е загубил ръката си. „Петромакс“ му плаща да бъде прегледан от специалист в Сиатъл.

Мърсър мълча няколко минути. Искаше да вярва, че „Арктика“ е корабът, пренесъл незаконно цилиндрите с течен азот на среща с „Джени IV“, но в това нямаше логика. „Петромакс“ беше световен лидер в добиването и превозването на петрол и не биха се забъркали в контрабанда. Положението им в Аляска и без това вече бе затруднено заради съпротивата да бъде отворен за експлоатация Полярния природен резерват, и те не биха направили нещо, за да го усложнят още повече.

— Мисля, че сме сбъркали адреса — рече той.

— Кажи ми какво търсиш и може би ще го намеря — предложи Соулман.

— Не мога, Дейв. Съжалявам. Но ти ми помогна, като ми каза къде да не търся.

За да разсее мрачното настроение, което долови в гласа на Мърсър, адвокатът зададе друг въпрос за състезанието им.

— Преди да затворя, искам да те попитам кой е проектирал оригиналния „Монитор“ за армията на Щатите?

— Лесно. Джон Ериксон [12] Йохан (Джон) Ериксон (1803–1889), американски инженер и изобретател, роден в Швеция, пръв приложил витлообразния двигател в параходите. „Монитор“ — първият тежко въоръжен боен кораб, построен през 1862 г. — Б.пр. — без да се колебае, отвърна Мърсър, и после прекъсна линията, докато Соулман ругаеше.

Няколко минути по-късно Мърсър паркира ягуара си до стария понтиак на Дребосъка зад бара на бившия жокей, хвърли чантите си на задната седалка на колата на приятеля си и заключи автомобила.

В заведението нямаше никого. Мърсър се изненада, като видя Хари, който седеше на обичайното си място на високо столче до бара и държеше почти празна чаша в кокалестите си пръсти. Между бледите му устни висеше цигара. До него имаше картонен кашон с етикета на „Джак Даниълс“ на капака.

— Какво правиш тук, по дяволите? — попита Мърсър, влизайки в бара през рядко използваната кухня.

— Няма да повярваш. — Хари беше развълнуван като дете на Коледа. — Поръчах четири кашона „Джак Даниълс“ и кретените от хотела ми ги донесоха. Дори ми повикаха такси, за да ги докарам дотук. Ако остана там още няколко часа, няма да се налага да плащам за питиетата си през следващата година.

— Колко струва кашонът? — попита Мърсър, опасявайки се от отговора. Хена щеше да го убие, когато получеше сметката.

— Не знам. Стотина долара бутилката. Господ да благослови Чичо Сам и бездънните му джобове.

Мърсър се замисли. Можеше да се ядосва на Хари, че е злоупотребил с поканата му да използва хотелския апартамент, или да се включи в кражбата.

— Следващия път, когато отидеш там, вземи ми няколко бутилки водка „Абсолют“. Убеден съм, че рано или късно управата на „Уилард“ ще уведоми Дик Хена. Вземи и бутилка „Реми Мартен“ за Дребосъка, Знам, че му е свършил.