Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Аги знаеше, че Мърсър е в списъка на гостите на приема. Баща и я бе закачал на тази тема, откакто бе изпратил поканите. Тя се надяваше, че Мърсър няма да се появи, като в същото време се молеше да дойде. Когато не се получи отговор, Аги изпита странна смесица от облекчение и разочарование. И после той влезе в трапезарията и момичешкото и увлечение се завърна с такава сила, че тя отново се почувства неопитна студентка, каквато беше, когато го видя за пръв път. Безгрижният и живот изведнъж се усложни повече, отколкото можеше да си представи. В съзнанието и се въртяха нови мисли, нови идеи и нови възможности за избор, затова беше объркана и се държа грубо с него, когато най-после се запознаха.

Аги не знаеше защо отиде в дома му миналата вечер, но съзнателно или не, облече най-съблазнителното си бельо. От мига, в който влезе в къщата му, тя не помисли за Ян. Чувствата и към Мърсър бяха безспорни и това я измъчваше. Не и се бе случвало да изпита подобен прилив на емоции, дори когато за пръв път видя Ян.

— По дяволите! — изруга Аги и скочи от креслото.

Потърси цигарите си, намери ги на отрупания кухненски плот и запали, за да се успокои.

Не трябваше да ходи при Мърсър, но досущ пристрастен наркоман, не можа да си го откаже. Аги беше влюбена в Ян и щеше да стане негова съпруга. Това искаше. Той представляваше всичко, което тя уважаваше на света. Защо да го зарязва заради мъж, когото намираше за достоен за порицание?

Аги мисли по този въпрос, докато изпуши три цигари, но не можа да намери отговор. Не знаеше какво означава това за живота й. Винаги ли щеше да бъде невярна и да се впуска в случайни връзки всеки път, когато някой привлечеше погледа й? Или Мърсър беше различен от другите, голямата любов на живота й? Дотогава Аги не се съмняваше в себе си. Но имаше и друг, несъмнено по-важен въпрос, който не и даваше покой. Всеки път, когато се замислеше за това, страхът от отговора я караше да си го избие от главата.

Защо баща и бе изпратил Бърт Манинг да убие Мърсър предишната вечер?

Манинг работеше за баща и отдавна. Аги го познаваше от последната си година в колежа. Нападението в дома на Мърсър беше най-страшното преживяване в живота й, но когато видя Бърт мъртъв на пода, не издържа и избяга, колкото можа по-бързо. Тогава разбра защо баща и бе казал да не се среща с Мърсър. Той знаеше, че Бърт ще бъде в къщата му, за да го убие.

Очите и се напълниха със сълзи, които закапаха по гърдите и. Аги бе плакала цяла нощ и когато протегна ръка, за да извади хартиена кърпа от кутията, заровена сред разхвърляните на плота неща, разбра, че може би никога няма да се освободи от чувствата си. Хлипането и се превърна ридания, които разтърсиха тялото и. Аги се свлече на плочките на пода и се притисна до бюфета.

Събитията я връхлитаха по-бързо, отколкото можеше да издържи. През изминалите четирийсет и осем часа всичко, за което бе работила и мечтала, се преобърна наопаки. Годеникът й, човек, когото обичаше и уважаваше, бледнееше във всяко отношение пред Филип Мърсър. А баща и, когото не харесваше, но обичаше, се бе оказал чудовище, което наемаше убийци. Аги изпита желание да затвори очи и да заспи, и когато се събуди, да установи, че всичко е било кошмар.

Звънецът на вратата се чу сякаш някъде отдалеч. Но в ключалката се превъртя ключ и Аги стана, прокара пръсти през косите си и избърса сълзите.

В кухнята влезе баща и. На лицето му беше изписана загриженост. Беше облечен в обичайната си униформа — безупречно ушит черен костюм, бяла риза и вратовръзка на дискретни шарки. Както винаги, обувките му не бяха съвсем протрити, но износени. Той не обичаше да носи излъскани до блясък обувки, защото смяташе, че ги харесват хора, които държат повече на външността, отколкото на съдържанието.

— Цял ден се опитвам да се свържа с теб, но телефонът ти е изключен. Разтревожих се — каза Макс и после видя подпухналото от плач лице на дъщеря си. — Какво има, миличка?

Вече нямаше значение дали баща и ще научи, че пуши. Затова запали цигара.

— Снощи бях там, татко. Знам какво се опита да направиш.

— Аги — нежно каза той, — за какво говориш?

— Снощи бях в дома на Мърсър. Бях там, когато Бърт Манинг се опита да го убие.

— Бърт Манинг?

— Той нахлу в къщата на Мърсър заедно с още един човек. Бяха дошли да го убият. Знам, че ти си ги изпратил там. — Въпреки гнева си тя отново се разрида.

Очите му се разшириха от изумление.

— Бърт Манинг се е опитал да убие Мърсър снощи? Сигурна ли си?