Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Ало, казвам се доктор Ян Верховен. Току-що станах свидетел на катастрофа на магистрала „Ричардсън“.

Ченгетата пристигнаха след час с две патрулни коли. Дойде и линейка. Верховен бе уверил властите, че не е необходимо да бързат, защото няма оцелели. Няколко минути след полицията на отбивката спряха четири микробуса със сателитни чинии, всеки с надпис на телевизионна станция. Верховен ги видя и се усмихна сдържано. Идеално. Медиите подслушваха полицейските радиостанции, както вече му беше известно.

Ченгетата бяха изчерпателни с въпросите си, имайки предвид световната слава на ПАПС. Двама от тях дори си направиха труда да проследят следите от гумите на рейндж роувъра от магистралата до мястото, където бе спрял, и огледаха стъпките в снега. Те изглеждаха доволни от обяснението на Верховен, който заяви, че са отивали във Валдиз, когато са видели, че цистерната става неуправляема.

Шефът на полицейския екип, едър мъж със зачервен нос, може би не от студа, нареди на един от хората на Верховен да отвори шестте туби в задното отделение на джипа. Помириса ги, за да се увери, че превозното средство на ПАПС си носи резервно гориво, безоловен бензин с етанол, който не се продаваше на пазара от времето на петролната криза през седемдесетте години на XX век. Няколкото унции от сместа, излети от плоското шише, излъчваха достатъчно силна миризма, за да го убедят, че тубите са били пълни с това гориво.

Предпазливият и внимателен подход към детайлите беше начинът на Верховен да се погрижи ПАПС, макар и под постоянно подозрение, рядко да бъдат разобличавани като виновници за саботажите си.

Веднага щом полицаите приключиха с разпита, той изпрати двамата си спътници обратно в роувъра и отиде да се срещне с репортерите, които се бяха наредили като хор, очакващ диригента си.

— Гледката беше ужасна и ми е много трудно да говоря, затова нямам подготвено изявление, но съм убеден, че имате въпроси. — Лекият му акцент и завладяващият глас мигновено предизвикваха доверие. Сините му очи бяха пленителни на яркия блясък на прожекторите на камерите.

— Като се има предвид, че последната мишена на ПАПС е „Петромакс Ойл“, не смятате ли за своеобразна ирония вие да сте първият човек, видял злополуката? — попита местна журналистка.

— Ирония? По-скоро е трагедия, че всички трябва да видят какво се случи тази вечер. — Ян Верховен я отпрати безцеремонно и сетне посочи водещ на обзорно предаване на Си Ен Ен, който представяше ПАПС в благоприятна светлина през седмиците, откакто корабът им „Надежда“ бе влязъл в пролива Принц Уилям.

— Докторе, каква е личната ви реакция към случилото се тази вечер и каква е реакцията на вашата организация?

Както очакваше Верховен, репортерът на Си Ен Ен му предостави възможността, от която се нуждаеше, за да защити каузата си.

— Как се чувствам ли? Откровено казано, много съм уплашен. Шофьорът на камиона караше твърде бързо за тези условия. Това показва нехайното отношение на компанията, която го е наела. Тази вечер „Петромакс Ойл“ доказаха, че не може да им се има доверие да транспортират няколко хиляди галона бензин по позната магистрала, но въпреки това се готвят да изпомпат милиони барели суров петрол от девствената околна среда на Полярния природен резерват. Тази вечер „Петромакс Ойл“ замърси малка част от ледникова река, която природата ще изчисти, но какво ще стане, когато същата тази компания предизвика много по-сериозен инцидент на Северния склон? Можем да се справим с последиците от безотговорността на един човек, но действията на компанията, която той представлява, дълго ще останат в бъдещето. Когато „Петромакс Ойл“ и другите петролни компании превърнат резервата в смърдяща равнина от утайки, никой няма да може да го изчисти. А що се отнася до официалната позиция на ПАПС, ние съществуваме, за да се погрижим това да не се случва никога повече. — Верховен кимна на друг известен журналист.

— Когато президентът заяви, че ще спре вноса на петрол, ПАПС нямаше официален коментар, но след разрешението за експлоатация на Полярния природен резерват вашата организация е изключително гласовита по въпроса. Бихте ли коментирали?

Ян Верховен се усмихна. Очите му блеснаха закачливо.

— Изявленията следваха толкова бързо едно след друго, че нямахме време да реагираме. Разбира се, ние аплодираме прекратяването на вноса на петрол. Отстраняването дори само на един супертанкер от океаните е голяма победа за нас. Напълно подкрепяме разработването на алтернативни източници на енергия. Но само няколко седмици след речта на президента вижте какво трябва да платим за тази победа. Капитулирайки толкова бързо пред силата на петролното лоби, президентът показа, че няма сериозна ангажираност към околната среда. Когато десетгодишният срок свърши и ние все още нямаме приложим източник на алтернативна енергия, повярвайте, петролните компании ще бъдат тук, готови отново да продават отровата си.