Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Кормчия — Хаузър не си спомняше името на човека след бързото запознанство, преди да потеглят от пристанището. — Първият помощник Ригс закъснява с осем минути за дежурството си. Когато се появи, кажете й, че това е отбелязано в корабния дневник. Ако не дойде до десет минути, обадете ми се в каютата.

Хаузър трябваше да отиде в тоалетната и не можеше да чака Ригс да го смени.

Съвременните танкери имат екипаж само от трийсет души, затова за всеки има огромно пространство на борда. Повечето разполагаха със самостоятелна каюта или я споделяха само с един колега. На капитана бяха предоставени всякакви удобства. Апартаментът му се намираше едно ниво под мостика и се състоеше от голям кабинет, наречен дневна, и каюта за спане. Килимът беше син, дебел и мек, а дървените мебели с високо качество. На бюрото вече бе натрупана купчина листове, които изискваха незабавното му внимание. Хаузър не обичаше да признава, че работата на капитана се е изпълнила с административни детайли, вместо със солена вода и твърда стомана. Но такова беше естеството на тази професия в днешно време. Някога капитаните бяха обвити в романтика, легенди и фолклор, а сега бяха само управители, бюрократични книжни плъхове.

Той събу ботушите си и съблече черното вълнено сако на униформата си. Преди няколко часа бе натъпкал вратовръзката в джоба си и се закле да си я сложи едва когато види Лонг Бийч. Не смяташе, че дисциплината на кораба се поддържа от строги правила за облеклото. Стилът му на командване се ръководеше от максимата, че ако се чувстват удобно, членовете на екипажа ще работят по-добре.

Вътрешният телефон иззвъня.

— Да, какво има?

— Съжалявам, че ви безпокоя, капитане — обади се кормчията. — Първият помощник Ригс все още не се е появила. Позвъних по пейджъра в каютата й, но не получих отговор.

— Тръгвам — раздразнено измърмори Хаузър.

Реакцията на Ригс беше повече от груба. Тя показваше сериозно занемаряване на задълженията си.

Той нахлузи обувките си и реши да не облича сакото на униформата си.

Хаузър ядосано отвори вратата на каютата и се блъсна в Ригс, която се готвеше да почука. Дребната жена падна на пода. Капитанът се съвзе от изненадата, протегна ръка да и помогне да стане, отваряйки уста да се извини, и в същия миг зърна пистолета на килима, където Ригс го бе изпуснала. Тя също забеляза оръжието и понечи да го грабне.

Хаузър видя убийствения поглед в очите и и без да разсъждава, настъпи китката й. Ригс изпищя от болка и опита да се освободи. Той се приготви да попита какво става, когато на палубата горе отекна автоматична стрелба. Хаузър огледа коридора и видя въоръжен човек, който изскочи от аварийното стълбище и се вмъкна в каютата на главния инженер.

Капитанът разполагаше само с няколко секунди, за да реагира. Мислите му бяха объркани, но инстинктите го принуждаваха да се бори. Не можеше да губи ценно време, за да вземе пистолета на Ригс, затова побягна. Втурна се нагоре по аварийното стълбище, спря на най-горната площадка и притисна ухо до вратата, водеща към малкия коридор и мостика.

Хаузър беше обучен и свикнал с опасностите през целия си живот, но не бе подготвен за въоръжен конфликт на борда на кораба си. Въпреки това първата му мисъл не беше за възникналото положение, а за съпругата му — с побелели коси и бръчки по лицето, но все пак най-красивата жена, която познаваше. Сериозното и изражение, когато той се качваше на самолета за Аляска, изпълни съзнанието му и неодобрителният и поглед му даде сили да действа. Тя го бе предупредила да не поема командването на танкера и в момента Хаузър не можеше да не се съгласи с нея.

Но той отговаряше за безопасността на кораба и на екипажа. Стрелбата от автоматично оръжие можеше да означава само едно — терористи превземаха танкера и Ригс им помагаше. Откакто се бе блъснал в нея, бяха изминали само трийсет секунди, но в съзнанието му вече се оформяше план. Трябваше да стигне до мостика, за да се обади за помощ.

Хаузър нямаше представа колко души от екипажа работеха с терористите, можеше само да предполага.

Вратата, зад която се криеше, беше в средата на коридора, свързващ мостика с главния асансьор. Лайл събра смелост, каквато не подозираше, че притежава, отвори вратата и хукна с всички сили.

Единият от хората, дошли да сменят името на танкера, пазеше затворените врати. В краката му лежеше трупът на член на екипажа, застрелян, докато се бе опитвал да избяга. Мъжът се бе обърнал на другата страна, когато Хаузър изскочи от аварийното стълбище.