Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— По дяволите. Ако знаеше това, щеше да си спестиш страшно много време.

— Радвай се, че установихме кои са били. — Хена погледна часовника си. — Трябва да тръгвам. Ще се свържа с офиса ни в Анкъридж и ще им кажа да работят по новата следа. Нуждаеш ли се от нещо?

— Ще се прибера вкъщи да си събера багажа и ще потърся някой да поправи разбитата ми капандура, а после заминавам на почивка, вероятно на риболов в Белиз.

— В момента в дома ти има майстор. Сметката ще бъде платена от ФБР. Поне това можем да направим за теб. Обади ми се, преди да тръгнеш, за да предупредя агентите, които те охраняват. Приятна ваканция. До една-две седмици би трябвало да изясним нещата. Не се връщай дотогава.

Мърсър се прибра в стаята си в „Уилард“, съблече сакото си веднага щом прекрачи прага, развърза вратовръзката и хвърли ключа на дъбовия шкаф. Богато украсеният часовник с махало на голямото бюро в ъгъла на елегантното помещение показваше десет и трийсет.

— По дяволите — изруга Мърсър и се обади на обслужването по стаите. — Бих искал две водки с лимонов сок и бутилка „Джак Даниълс“, моля. Безалкохолното питие с джинджифил в минибара е на привършване, затова донесете още няколко кутии.

Той прекъсна връзката и набра външна линия. Миг по-късно Хари Уайт отговори с дрезгаво „Ало“, което прозвуча по-скоро като ругатня, отколкото като поздрав.

— Забавлява ли се снощи?

— Познанството ми с теб ще ме вкара в гроба по-бързо от цигарите или алкохола.

— Първо ще те вкарат в гроба жените, развратнико. Как е кракът ти?

— Ще бъда на един крак две седмици, докато ортопедът ми намери нова протеза, неблагодарно копеле.

— Неблагодарен? Чуй това. Ще ти позволя да използваш новата ми квартира за няколко дни, за да ти покажа колко те ценя.

— Къде си? — подозрително попита Хари.

— В хотел „Уилард“.

— Ще бъда там след час.

— Няма да съм тук, но ще оставя ключа в плик на портиера. Номерът на стаята е написан на ключа. Ще намериш бутилка „Джак Даниълс“ на нощното шкафче. Набери нула, ако искаш още. Има кабелна телевизия и ФБР плаща за всичко. Можеш да останеш, докато те изхвърлят.

— Къде ще ходиш?

— Връщам се в Аляска.

— Разбрал си кой е Роджър, а?

— Да. Той носи само неприятности.

В мрака преди зазоряване ръмежът се бе превърнал в мек, кишав сняг. Времето беше гадно, навсякъде беше мокро. Влагата проникваше в униформата на Лайл Хаузър, който стоеше на перилата на мостика и държеше портативен предавател във вцепенените си пръсти. На яркия блясък на мощните прожектори на пристанището небето представляваше разгневена въртяща се маса, разбърквана от пронизителен вятър със скорост двайсет възела. Бурните води на пролива Принц Уилям отразяваха мрачното настроение на тъмните облаци. Видимостта беше толкова лоша, че Хаузър едва виждаше светлините на Валдиз на отсрещната страна на залива.

— Началото на още един шибан, скапан ден — измърмори той, доближи предавателя до устните си и изкрещя. — Какво е положението?

— Всичко е наред, капитане. Моторите работят с шейсет и девет оборота в минута. — Поради огромните си размери двигателят „Хюндай“ можеше да работи на такива ниски обороти и пак да произвежда трийсет и шест хиляди конски сили — достатъчно, за да движи петролния танкер със скорост шестнайсет възела. — Хидравличното налягане е високо и стабилно.

— Визуална проверка на кормилния механизъм?

— Шефът каза, че изглежда добре.

Морският закон повеляваше главният инженер да провери кормилния механизъм и мотора дванайсет часа преди влизането в пристанище, но Хаузър искаше втора проверка, за да бъде спокоен. През 1979 година двеста и двайсет хиляди тонният „Амако Кадис“ наруши хидравлично си налягане заради обемистия си рул и се блъсна във френския бряг, разсипвайки почти целия си товар в Ламанша. Оттогава Хаузър се уверяваше, че главният инженер лично ще огледа механизма, преди да премести товара от трюмовете на кораба. Визуалната проверка може и да не разкриеше вътрешен дефект в заварката или леко разкъсване в гумения уплътнител, но все пак беше по-добре от нищо. Това беше поредното от многобройните му суеверия.

— Първи помощник?

— Тук съм, сър — извика по предавателя Джоана Ригс.

Хаузър погледна към кулите близнаци на колекторната система, разположени в средата на танкера, на двеста метра от него. На изкуствената светлина от дока и от това голямо разстояние Ригс представляваше дребна фигура, която се виждаше само благодарение на яркожълтия и дъждобран.