— Откъде са го взели? — тихо попита той. — Няма логика да са взели азота от сушата и да са го закарали в морето. По-скоро са го пренасяли към някое пристанище, когато е избухнал пожарът. Но откъде, по дяволите, са се снабдили с течен азот насред Аляския залив?
— Още един въпрос в списъка със загадки — песимистично отбеляза Хена.
— Не бързай толкова — рече Мърсър и се обърна към Лин Гьотчъл. — Можете ли да ми кажете датата и часа на смъртта?
— Трупът е бил открит на 17-ти и съдебният лекар е написал, че смъртта е настъпила в ранния следобед на предишния ден. Не мога да докажа това, но се обзалагам, че не се е объркал с повече от няколко часа.
— Следобедът на 16 октомври. — Мърсър погледна Хена. — Трябват ми телефон и два часа и ще ти кажа откъде са взели цилиндрите. Да се надяваме, че ще мога да отговоря и на въпроса защо.
— Откажи се. Ти направи достатъчно.
— Какво говориш? — Мърсър се изненада, че приятелят му го отстранява от случая.
— Ако не си забравил, през изминалите два дни се опитаха да те убият два пъти. Вън си от историята от този момент.
— Не се дръж като бюрократ, Дик. Все още нямаш представа какво става, а това означава, че опитите за покушение срещу мен ще продължат. Щом съм в опасност, тогава искам да имам думата в разследването.
— Откажи се от тази работа, Мърсър — строго повтори Дик Хена. — Изпратил съм в Аляска двеста агенти. Всички търсят нещо, което би застрашило експлоатацията на Полярния резерват и изграждането на втория петролопровод през щата, но засега не са открили нищо. Господи, снощи подпалиха две бензиностанции в Анкъридж, на пет преки от главната ни квартира там. Сега, когато разполагаме със следа, ще я разследва персоналът ми, а не ти.
— Никой от твоите хора няма моята научна подготовка. Ако агентите на ФБР знаеха, че торът амониев нитрат и бензинът си взаимодействат и образуват експлозив, нямаше да има бомбен атентат в Оклахома Сити. Аз си играех с амониеви торове, когато бях дете.
— Доктор Гьотчъл, бихте ли ни извинили? — ядосано попита Хена. Тя стана веднага, ръкува се с Мърсър, кимна на шефа си и излезе от залата. — Първо, приятелството ни не означава, че можеш да ми говориш така пред подчинените ми — започна Хена. — Това подронва авторитета ми и те прави да изглеждаш като глупак. Второ, оценявам онова, което направи дотук, но няма да ти позволя да участваш повече.
Това е разследване на ФБР, а не личен кръстоносен поход. Харесвам те и не искам да те видя убит. Последния път Кериков не се приближи до теб, но сега е в страната и ако продължаваш да слухтиш, ще свършиш като тримата си приятели. Ако ме мислиш за неумолимо копеле, имаш право. Страната е буре с барут, а Аляска е фитилът, и всеки момент някой може да го запали. Имам достатъчно грижи и без ти да превръщаш случая в лично отмъщение.
Мърсър знаеше, че Дик говори искрено. Бе притиснат до стената от администрацията и бе принуден да изпрати много хора в Аляска без абсолютно никакви резултати. Мърсър му бе поднесъл важна улика, на нямаше начин директорът на ФБР да му позволи да се замеси. Мърсър разбираше това и уважаваше Хена заради решението му, но нямаше намерение да отстъпва.
Вместо да продължи да се моли, той смени тактиката.
— А типовете, които ме нападнаха снощи? Научи ли нещо? Хена погрешно предположи, че след като задава този въпрос, Мърсър се е отказал от разследването.
— Мъжът, когото застреля в бара си, се казва Бърт Манинг. Преди да напусне ЦРУ през 1990 година, е бил известен с прякора Призрака. Смятай се за късметлия. Доколкото разбрахме, ти си първият човек, след включването на Манинг в проекта „Феникс“, който се е изправял срещу него и е останал жив. Този тип е бил четири години в Югоизточна Азия и още двайсет като боец в студената война срещу Съветския съюз. Извършвал е операции в Африка, Южна и Централна Америка, Източна и Западна Европа и Русия. Досието му в Лангли прилича на шпионски трилър. След като напуска ЦРУ, Манинг става собственик на консултантска фирма за охрана във Вашингтон и сключва договори с корпорации, които смятат, че шефовете им са заплашени от отвличане или убийство. Другият мъж в дома ти е бил бивш колега на Манинг от ЦРУ. Предполагаме, че е бил нает от Манинг, за да му помага в удара. Отидохме в офиса на Манинг, но щом разбихме вратата, се задейства аларма и компютърната система се срина, изтривайки всичко. Неколцина от нашите млади хакери се опитват да възстановят файловете, но не са оптимистично настроени. Вероятно никога няма да разберем кой го е наел.
Читать дальше