Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Доктор Гьотчъл взе снимката от Хена и я разгледа по-внимателно.

— Да ме вземат дяволите. Пропуснала съм това. Още една загадка като капак на всичко останало.

— Каква може да е причината? — попита Мърсър.

— Повишаването на концентрацията на извънклетъчните соли, захари и протеини би накарало клетките да освободят вода в усилие да възстановят равновесието в концентрацията — търпеливо обясни Гьотчъл. — Ако химичният баланс е нарушен, клетките не могат да отделят достатъчно вода, за да разредят защитната си течност. Те изсъхват и се деформират. Това задейства защитна функция, която приключва с разрушаването им.

— Какво би предизвикало подобна реакция? — попита Хена. Тази област му беше съвършено непозната и той правеше всичко възможно да следи мисълта й.

— Всякакви химични съединения. Човешкото тяло е много чувствително към токсичността в околната си среда. Подобни изменения може да се получат и когато тялото е замразено.

— Господи — възкликна Мърсър. — Замразяване. Как не се сетих досега, по дяволите?

— Какво толкова? — Хена поклати глава. — Трупът е намерен в Аляска в необичайно студено за сезона време. Нищо чудно, че е замръзнал.

Мърсър се обърна към него. Тънката нишка на загадката започна да се разплита.

— Дик, обърни внимание как доктор Гьотчъл се изрази. Тя не каза „когато тялото замръзва“, а „когато тялото е замразено“. — Той я погледна и бе възнаграден с леко кимане. — За какво говорим? Температури под двеста градуса по Фаренхайт?

— Разрушаването на клетките е пълно и тъй като не знаем точния час на реакцията, няма начин да изчислим това…

— Все едно — отвърна Мърсър, откъсна лист от тефтера до лакътя на Хена и извади писалка от вътрешния джоб на сакото си. Хена и Гьотчъл го наблюдаваха мълчаливо. Той написа думата, чието значение досега бе убягвало на всички, „роджър“. — Парчето стомана е откъснато точно в края на последната буква, нали? — Мърсър продължи, без да изчака отговор. — Ами, ако не е била r, а n?

Той довърши буквата и вдигна глава. Лин Гьотчъл веднага разбра какво има предвид Мърсър, но Дик Хена все още беше озадачен и лицето му бе съсредоточено. Мърсър написа цялата дума, добавяйки буквите, които бяха откъснати от експлозията на борда на „Джени IV“. Nitrogen [10] Азот (англ.) — Б.пр. .

Накрая добави думата, която знаеше, че е стояла пред нея върху цилиндъра с диаметър трийсет сантиметра, поставен в трюма на обречения кораб. Течен азот. Той дори нарисува кръг с триъгълник — знака за биологична опасност.

— Готов съм да се обзаложа, че на „Джени IV“ е имало повече от един контейнер с течен азот — победоносно каза той. — Спомням си, че кранът на кърмата и радиоантените бяха прекършени. Сега за това има логично обяснение. Пожарът трябва да е загрял до точката на кипене течния азот в трюмовете. Тъй като единият труп все още беше в леглото, огънят трябва да е обхванал бързо кораба. Другият член на екипажа е бил на палубата, когато резервоарите са избухнали от високата температура на пламъците. Плавателният съд трябва да е бил обвит в мъгла от свръхохладен газ, който е потушил пожара. Затова беше толкова силно обгорен на някои места и незасегнат на други. Огънят е угаснал, преди да го овъгли напълно. — Мърсър млъкна, представяйки си агонията при подобна смърт, и потрепери от ужасяващата картина. — Рязката промяна в температурата трябва да е отслабила крана и антените, които са се прекършили от собствената си тежест.

Хена погледна Гьотчъл за потвърждение.

— Логично е, като се имат предвид първите данни от аутопсията. Азотът се втечнява при температура 338 градуса под нулата, около 77 градуса над абсолютната нула по скалата на Келвин, а това е повече от достатъчно студено, за да причини такова изменение в клетките. И не е необходимо скъпо хладилно оборудване като течен водород или хелий. Цилиндрите в близост до пожара може да са заврели и да са се пръснали, изсипвайки съдържанието си в облак от изпарения. Подобно охлаждане би отслабило метала, пластмасата и дървото, които се рушат дори под по-слабо налягане. В страната няма студент по физика, който да не е виждал как гвоздей, потопен в течен азот, се разпада, когато е ударен с чук.

— Защо? — Хена насочи въпроса си към Мърсър.

— Хей, чакай малко. Преди десет секунди дори не знаехме какво носи доктор Гьотчъл.

В последвалата тишина големият стенен часовник с бял циферблат отброи пет минути. Голямата червена стрелка отмерваше времето механично и безучастно. Мърсър се протегна и се вторачи в празното пространство.