Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Участваше ли и някой друг?

— Какво значение има? Мърсър е жив, а ти ме разочарова за втори път. Некадърността ти е нетърпима.

— Утре ще бъде мъртъв, дори ако трябва аз да го убия.

— Не ставай глупав — изкрещя Кериков. — Сега го пазят агенти на ФБР. Единственият начин да му попречим е да го примамим в Аляска, където аз лично ще се погрижа за него. Имам стари сметки за уреждане.

— Какво искаш да направя?

— Засега нищо. Всичко уредено ли е с Руфти?

— Вечерта говорих с него. Каза, че Халид Ал-Худари се държи подозрително, но ме увери, че е готов да действа, преди Худари да осъзнае колко реална е заплахата за кралското семейство.

— Оръжията?

— Натоварени са на борда на „Петромакс Арабия“, който е хвърлил котва в Абу Даби за непредвидена проверка на поддръжката, както ти планира. — Гласът на човека ставаше все по-уверен. — „Арктика“ трябва да тръгне от Валдиз след два часа, затова всичко върви по план. Въпреки че Мърсър е жив, няма начин да спре нещата, които сме задействали. Не се тревожи, Иван, след два дни последният вътрешен източник на петрол в Америка ще бъде недостъпен, цената на петрола ще стане двойна и картата на Близкия изток ще бъде преначертана. И този път никой няма да може да направи нищо, за да промени нещата. И тримата ще получим каквото искаме — ти парите си, аз печалбата си, а Руфти — страната си.

— Ще го повярвам, когато стане. Високомерието е проваляло и по-велики хора от теб — упрекна го Кериков, а после гласът му стана загрижен. — Безпокоя се за Руфти. Не вярвам, че дебелото копеле има куража или ума да изпълни неговата част от операцията. Ако се провали, всичко ще бъде разкрито.

— Имаш ли достатъчно време да отстраниш Худари? — попита партньорът на руснака.

— Не. И това ме тревожи. Изместих крайния срок с цял ден, затова не можем да се занимаваме с него. Опасявам се, че Руфти ще трябва да действа сам, докато приключим. — Кериков потискаше гнева си. В добрите стари времена той би изпратил наемник да убие Худари и да премахне този проблем, но вече нямаше такава власт.

— Познавам Руфти по-отдавна от теб. И аз бях смутен от слабостта му към яденето и мислех, че това е признак и на душевна слабост. Худари може и да се окаже труден противник, но Руфти е достатъчно алчен и хитър, за да се отърве от него. И няма да му пука какво ще му струва това, нито кой ще застане на пътя му. Руфти няма абсолютно никакви морални задръжки. Познаваш лакея му Абу Алам. Господи, Руфти е два пъти по-извратен от онзи психопат и десет пъти по-опасен. Както и да е, утре отново ще говоря с Руфти. Ще се погрижа да разбере за безпокойството ти.

— Да не би да знае, че ти и аз работим заедно? — едва не изкрещя Кериков. Лицето му стана тъмночервено от паника.

— Не — побърза да го успокои другият мъж. — Руфти ще реши, че притесненията са мои. Не се тревожи, Иван. Той няма представа за сделката ни.

— Внимавай да не объркаш нещата, защото Господ ми е свидетел, смъртта ще ти се види избавление от онова, което ще ти направя. — Кериков гневно затвори телефона. Пренебрежителното отношение на партньора му заплашваше да му причини сърдечен пристъп.

И по-рано беше стигал съвсем близо до целта си, но му я бяха отнемали под носа от вероломна алчност и заради действията на Филип Мърсър.

Кериков отново запали цигара, за да успокои опънатите си до краен предел нерви. Разполагаше само с няколко минути до срещата с Алам и неговите двама главорези, за да потеглят към Хомер. След като оставеше фалшивата следа за Мърсър, той отново щеше да се съсредоточи върху всички аспекти на „Ладията на Харон“.

Преди да излезе от апартамента, Кериков трябваше да се обади на още един човек. Свързването продължи няколко секунди повече от обичайното, тъй като сигналът се отразяваше от обикалящ в орбита около земята сателит и се преобразуваше в честотния обхват на морската пехота. Отговори жена.

— „Надежда“ ли е?

— Да — весело изчурулика тя.

— Обажда се Иван Кериков. Кажи на шефа си, че ще извършим удара двайсет и четири часа по-рано. Постарай се да си готова. Утре сутринта пак ще се свържа, ако има въпроси.

Главното управление на ФБР се намираше в центъра на Вашингтон, внушителна сграда от стомана и стъкло, която би подхождала повече на високотехнологична корпорация, отколкото на най-голямата полицейска агенция на Съединените щати. Зад стените на постройката, кръстена на най-бдителния американец, раждан досега, ФБР извършваше многобройни операции в цялата страна, от рутинните до най-опасните, всяка изпълнена с педантичност, граничеща с параноя. Неуморните мъже и жени от Бюрото знаеха, че работата им гарантира безопасността на нацията.