Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Съзнавайки, че току-що се е върнал от дълбоко скрито в съзнанието му кътче на насилие, той се обърна рязко, за да види дали необузданата му ярост не е станала причина за още една смърт. Гостът му, слаб, млад учен в черни джинси и поло, се бе вторачил в него през дебелите стъкла на очилата си. В замъглените му очи се четеше недоумението от случилото се, на което току-що бе станал свидетел.

Иван Кериков прикри облекчението си, че вижда жив младия американец, като отново прекоси стаята и наля три пръста шотландско уиски в дебела стъклена чаша. Той ненавиждаше леда и го изпи чисто. Огнената течност опари и раздра стомаха му като нокти на хищник. Кериков внимателно остави чашата на масичката за кафе, точно в средата на влажното кръгче от излят алкохол върху стъклената повърхност. Ритуалът беше жест на организираност, която обаче беше непостижима за съзнанието му.

Той застана над младия мъж и заплашително скръсти мускулестите си ръце на гърдите. Гласът му беше спокоен и монотонен, а бурните чувства временно овладени зад невъзмутимата фасада.

— Поради некомпетентността на други задачата ти току-що стана много по-трудна.

Тед Моси не каза нищо. Седеше на ръба на креслото като уплашена птица, която се готви да излети.

— Обади се човекът ми във Вашингтон. — Кериков кимна по посока на строшения телефон. — Направени са два неуспешни опита да се спре враг, който сега ще премине в атака. Познавам го добре и знам, че единственият шанс да го победим, е да избързаме с крайния срок. Трябва да си готов до четирийсет и осем часа, инак може да бъдем принудени да зарежем проекта.

— Не! — Гневът в гласа на Моси зареди с енергия хилавото му тяло. Тесните му рамене се повдигнаха и меката плът на брадичката му се втърди.

Лицето му бе оформено като пика. Заострената брадичка представляваше върхът, а закръглените бузи — овалната долна част. Той нямаше скули, затова лицето му се скосяваше от само себе си. Единствено малкият нос добавяше някаква характерност. Очилата му бяха закачени зад големите уши, които бяха почти скрити от правите, провиснали руси коси. Лицето му беше осеяно с червени петна — пубертетско акне, което със смущаваща ожесточеност го бе последвало в началото на съзряването. Но Кериков не бе наел Тед Моси заради външния му вид, Бе го привлякъл към „Ладията на Харон“, защото двайсет и осем годишният мъж беше виртуоз с компютрите.

Теди Моси можеше да локализира дефектите в една програма, докато същевременно пишеше друга, като под всяка от бързите му ръце имаше клавиатура. Очите му се местеха между екраните толкова бързо, че можеха да се слеят в един хомогенен образ. Моси бе създал първите генератори 3Д, използвани в най-новото поколение видеоигри, а програмата, която бе изобразил като геометричен водопад от информация, беше толкова авангардна, че можеше да се използва едва когато скоростта на компютрите се увеличеше сто пъти.

Но у Тед Моси имаше и нещо друго, което привлече Кериков и го накара да го избере сред останалите компютърни гении, каквито Съединените щати произвеждаха в обезпокоителен брой. Макар че и другите кандидати притежаваха уменията, необходими на Кериков, единствено Моси имаше елемента, който го правеше лесен за вербуване. Тед беше яростен защитник на околната среда, екотерорист, и използваше знанията си за компютрите, за да предизвиква хаос в дървопреработвателната промишленост, минно-геоложки концерни и тежките индустрии. Докато повечето природозащитници бяха по-доволни от рекламата, отколкото от резултатите от дейността си, Моси предпочиташе да работи в сянка, да унищожава компютърни системи и да причинява щети за милиони долари на онези, които смяташе, че съсипват планетата. След като Кериков се свърза с него и набързо описа принципа на „Ладията на Харон“, младият американец почти се молеше да бъде включен в проекта.

— Няма да позволя това да се случи — гневно заяви Тед. — Задачата е твърде важна. Мога да я изпълня за четирийсет и осем часа. Няма проблем.

Кериков долови перченето в гласа му. Той не се нуждаеше от празни уверения, а искаше истината, затова заговори обвинително.

— Три дни не трябва да работиш в пристанището за танкери, а ще си ми нужен там след два. Как ще се справиш?

— Лесно. Веднага след като получих работа като програмист в „Алиеска“, аз вкарах в системата им вирус, който ще изключи всички работни станции от централния компютър. Никой няма да може да използва компютъра си. Мога да пусна вируса от моята система вкъщи и да блокирам всички компютри по петролопровода в Аляска. През последните няколко месеца те се обръщаха към мен като към местен техен експерт, затова ще ме повикат да оправя системата. — Заговореше ли за компютри, Тед придобиваше авторитет, който прикриваше физическите му недостатъци.