Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Кучи син. — Хари се обърна, държейки в ръцете си разтрошените остатъци от протезата си. Пластмасата с цвета на човешка плът беше надупчена там, където бе минал куршумът. — Имаш ли представа колко струва това проклето нещо?

Облекчението накара Мърсър да се отпусне на пода и да притисне лице в мекия килим. Приливът на адреналин секна.

— Изпрати ми сметката — задъхано отговори той.

— Мърсър! — изпищя Аги.

Страхът в гласа и го разтърси като електрически ток.

Стрелецът се опитваше да стане, насочил пистолета си към нея. По крака му се стичаше тъмночервена кръв. Първият куршум на Мърсър трябва да го бе улучил там, след като бе минал през изкуствения крак на Хари. Мъжът дишаше дълбоко, опитвайки се да си възвърне въздуха, който бе изкаран от белите му дробове, когато кевларената му жилетка бе спряла втория куршум. Мърсър изкрещя и се втурна в бара. Сивите му очи пламтяха от ярост.

Убиецът се обърна по посока на звука, отмести оръжието си от Аги и се прицели в Мърсър, който не обърна внимание на пистолета, насочен към него, блъсна с всичка сила нападателя и заби раненото си рамо в гърдите му. Двамата се удариха в стената. Чашите зад бара издрънчаха. Мърсър използва малкото си предимство и заби пистолета си в корема на стрелеца, под защитната жилетка, която бе спасила живота му. Натисна силно и усети за миг съпротивата на стегнатите мускули. Преди да пробие кожата му, Мърсър обърна нагоре дулото и изстреля два куршума в гръдната кухина, разкъсвайки вътрешните органи на влажни парчета, които експлодираха в гърба на мъжа и раздробиха кръста му.

Мърсър отстъпи, залитайки, назад и остави трупа да падне на пода. Ръката му беше обляна в кръвта на наемния убиец. Когато се обърна, Аги се изправяше. Краката и трепереха. Тя се вкопчи в бара толкова силно, че кокалчетата на пръстите и побеляха. Вторачи се в трупа със смесица от страх и отвращение, а после прекоси стаята и се хвърли в обятията на Мърсър.

Той изохка, когато ръката и се плъзна по рамото му и от раната отново бликна кръв. Легна на пода и Аги се отпусна заедно с него. Ръцете и бяха увити около врата му, а очите и — приковани в трупа до тях.

— Това е, това е… — заеквайки започна тя, но не можа да довърши.

— Какво? — изпъшка Мърсър. Сърцето му биеше три пъти по-бързо от обикновено. Ръцете му едва сега започнаха да треперят от страха, който дотогава бе успял да превъзмогне.

Аги отмести поглед от мъртвеца и забеляза раната на Мърсър.

— Прострелял те е.

— Нищо ми няма. Куршумът само ме одраска. — Той внимателно махна ръката и от раненото си рамо.

— Господи — извика Хари, влизайки в бара. — На мен ми отнесоха крака, а накрая ти си с жена в прегръдките си.

Аги ахна, когато видя източника на гласа. Хари се облегна на касата на вратата между бара и библиотеката. Тялото му се държеше само на единия крак. Крачолът на панталона на другия висеше. Той държеше протезата си като пушка за почест. Мърсър не можа да не се разсмее на безумния му вид.

— Приличаш на статист от лош филм на ужасите. „Нощта на безкраките пияници“.

— Да ти го начукам — изсумтя Хари. — Какво стана току-що и коя е тази, по дяволите? — Той посочи Аги с протезата си, сякаш обвинително размахваше пръст.

— Опитаха се да ме убият за втори път през последните двайсет и четири часа, а това е Аги, дъщерята на Макс Джонсън. Аги, това жалко същество е Хари Уайт, най-старият ми приятел и човекът, на когото и двамата дължим живота си. Хари, ако не беше влязъл, тези типове щяха да ни хванат по бели гащи. — Мърсър осъзна гафа си и побърза да добави: — В преносен смисъл, разбира се.

Аги махна плахо с ръка и се усмихна. Хари проследи посоката на погледа и и спусна протезата.

— Не се тревожи. Изгубих го толкова отдавна, че съм забравил какво е да имаш два крака.

Той заподскача из стаята, като се подпираше на мебелите, седна на едно от високите столчета и подпря протезата на бара като чадър.

— Ще ме напиеш ли, докато повикам полицията, или аз трябва сам да направя всичко?

Невъзмутимостта му вдигна Мърсър от пода. Можеше да разчита на Хари само за едно — че ще се набърка във всяка ситуация и ще я опише по начин, който да не нарушава спокойствието му.

— Добра идея. — Мърсър взе няколко хавлии от бара, покри трупа и после наля „Джак Даниълс“ и безалкохолно с джинджифил на Хари и бренди на себе си. Алкохолът беше по-добро обезболяващо средство за рамото му от хапчетата, които щяха да му дадат в болницата. — Искаш ли мента с коняк, Аги? Мисля, че се нуждаеш от един коктейл.