Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Господи! — възкликна Аги. — Какво стана? Как се измъкна?

— Не можах. Наложи се да го убия. — Мърсър очакваше Аги да изпищи ужасено, но после си спомни, че тя е дъщеря на Макс Джонсън и и трябваше нещо повече от убийството на престъпник, за да се развълнува. — Излязох от бара с две бутилки бира. Разбих ги в главата му и докато се усетя, го наръгах със счупеното гърло на едната. Загубих съзнание и когато се свестих, бях в болница и медицинската сестра бършеше кръвта от лицето ми.

Аги не каза нищо известно време. Това не беше история, която изискваше незабавно утешаване, пълно с престорени чувства.

— Боли ли те още? — най-сетне попита тя.

— Само когато се смея — усмихна се той. — Всъщност най-неприятното беше махмурлукът сутринта.

— Щом си станал жертва на обир, защо агент на ФБР пази дома ти и опипва гостите ти?

— Не знаех, че ще претърсва хората, но той е тук като лична услуга към мен. Мислех, че може да има и някой друг замесен в нападението. Просто изпитвам лека параноя от евентуално отмъщение.

Мърсър смеси достатъчно факти и измислици, за да състави достоверна история, но отново подцени Аги.

— Баща ми винаги те е харесвал и знае, че си падам по теб, затова щом чуе нещо за кариерата ти, ме дразни. Твоят приятел направил това или онова. — Тонът и беше пренебрежителен и подигравателен, докато имитираше Макс. — Хлътването ми беше доста прозрачно, когато бях по-млада. Той ми разказа какво си правил преди войната в Персийския залив. Завел си екип от командоси в Ирак, за да провериш урановите им мини. Каза ми още, че на този свят има хора, които, колкото и да се опитват, не могат да се измъкнат от опасностите, и ти си един от тях. Сигурно не вярваш, че си бил жертва на обир. Наясно съм, че историята ти служи за прикритие, и ще я подмина, но следващия път, когато не искаш да ми кажеш нещо, просто си го признай. Договорихме ли се?

Мърсър остана доволен, че ще има следващ път, но преди всичко беше озадачен защо Аги е дошла, така че я попита.

Тя отново запали цигара, по-скоро от нервност, отколкото от пристрастеност към никотина, и заговори с наведена глава.

— Снощи казах някои неща, които не трябваше да казвам. Натоварих те с много семейни тайни. Малко съм смутена.

Аги очевидно не се извиняваше лесно. Стеснителната и неземна усмивка разкри красиви бели зъби, а изумруденозелените и очи го умоляваха.

Тя се засмя, прекъсвайки внезапно създалото се напрежение.

— Фактът, че съм дошла да се извиня, не означава, че харесвам онова, с което си изкарваш прехраната.

— Обещавам да не изнасилвам планетата, докато си тръгнеш.

Двамата ядоха китайска храна и разговаряха няколко часа. Избягваха да обсъждат лични проблеми в негласно споразумение, че са си казали твърде много предишната вечер. Въпреки че бяха афиширали възгледите си, и двамата бяха интелигентни и добре информирани и изпитваха удоволствие дори когато приятелският им разговор се превърна в спор. В девет и половина вече седяха един до друг на кожения диван, но без да се докосват. Малко преди десет Аги направи първия ход и хвана ръката му. Мърсър говореше и гласът му потрепери.

Той млъкна и се вторачи в лицето й. Очите и бяха станали гладки като стъкло, а зениците и се бяха разширили двойно. Устните и го подканваха. Мърсър разгледа изражението й, сложи ръка на тила и и леко повдигна главата й, така че устните им да се срещнат.

В същия миг в къщата се разнесе дрезгавият глас на Хари Уайт.

— Хей, Мърсър, тук ли си? Мислех, че днес ще дойдеш в „При Дребосъка“ да гледаш мач.

Мигът внезапно отмина.

Мърсър бързо се дръпна от Аги. Забавеше ли се, нямаше да спре.

— Хари — отчаяно извика той. — Избрал си неподходящ момент.

— Кой, аз ли? Не аз, а ти си заложил двайсет долара на „Стийлърс“, а дори не се появяваш да гледаш мача. — Гласът му се засилваше, докато Хари се качваше по спираловидното стълбище, като куцаше все по-видимо с всяка изминала стъпка.

Мърсър изведнъж осъзна какво става.

— Хари, как влезе тук, по дяволите?

— С ключа, който ти ми даде преди пет години. Съвсем си оглупял.

— Залегни веднага! — изкрещя Мърсър. — Аги, скрий се зад бара и се наведи.

Хари бе влязъл в къщата, без първо да срещне Майк Питърс, а това означаваше, че нещо се е случило с агента на ФБР. Мърсър изскочи от бара и се втурна по задните стълби към спалнята си. През балкона влизаше достатъчно светлина и той видя зловещите очертания на пистолета „Берета“ на нощното шкафче, където го бе оставил. Мърсър се хвърли към леглото и точно когато протегна ръка към беретата, капандурата експлодира от изстрела на автоматично оръжие. Куршумите разкъсаха завивките в буря от перушина, стъкла и гилзи.