Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Мърсър се запита какво може да е имало на борда. Единствената улика беше изкривеното парче неръждаема стомана с името Роджър и той не беше убеден дали това изобщо е важно.

А сега, когато бяха загинали двама души, а вероятно и трети, и бяха направили опит да убият и него, Мърсър разбра, че залогът е твърде голям, за да участва сам в играта. Нуждаеше се от помощ. Той отвори бира „Хайникен“, седна до бара и протегна ръка към телефона. Знаеше наизуст номера на мобилния телефон, който набра.

— Ало?

— Дик, обажда се Мърсър.

— По дяволите. Какво се е случило пак?

Ричард Хена беше директор на Федералното бюро за разследване и един от най-близките приятели на Мърсър. Бяха се запознали по време на кризата в Хавай и оттогава поддържаха близки отношения. Мърсър винаги беше добре дошъл на вечеря в дома на Хена, а съпругата му Фей твърдо бе решила да го ожени.

— Весел поздрав — отбеляза Мърсър. — Но имаш право.

Снощи ме нападнаха, докато се прибирах вкъщи от „При Дребосък“.

— Господи. Добре ли си?

— Да. Само няколко драскотини. Младежът, който ме нападна, е мъртъв. Мисля, че беше опит за убийство, който трябваше да прилича на грабеж.

— Защо смяташ така? — В гласа на Хена не прозвуча съмнение, но той беше ченге и не приемаше нищо за факт, докато не получеше доказателства.

— Хлапакът, който се опита да ме убие, Джамал Линкълн, е бил от Анакостия. Това означава, че се е отдалечил на десет мили от родната си територия. Всички превозни средства на улицата в квартала ми имаха стикери за паркиране там. Полицията издири собствениците на останалите. Джамал трябва да е дошъл с метрото, но ме нападна след полунощ, затова не е имало как да се прибере след това. Трябва да е имал съучастник, който го е докарал, но после е избягал, когато атаката се е провалила.

— Да, и?

— Стига, Дик, Не е необходимо да ти казвам, че обирите обикновено стават на една-две мили от дома на извършителя, в района, който му е добре познат. И крадците не действат в екипи, като единият чака в кола за бягство. Обикновено грабват портфейла ти и бягат, след като се уверят, че жертвата не е в състояние да ги преследва.

— Може и да има нещо сериозно, но се съмнявам. Възможно е да е бил в Арлингтън на гости на приятели и да са му трябвали пари за такси да се прибере, а ти си бил единствената жертва.

— Бих се съгласил, ако двама души, с които се запознах в Аляска миналата седмица, не бяха намерени убити вчера сутринта. Подозирам, че третият също е убит. Опитвам се да му се обадя, но непрекъснато се свързвам с телефонния секретар.

Споменаването на Аляска разпали интереса на Хена. Поради засиленото напрежение в страната, свързано с Полярния природен резерват, всичко, което ставаше в Аляска, беше от първостепенно значение.

— Мислех, че работиш върху някаква машина за прокопават на тунели.

— Така беше. Когато приключихме, отидох на риболов с изобретателя, Хауард Смол, и двамата му братовчеди.

— И казваш, че всички са мъртви?

— Не съм сигурен за Хауард. Всъщност една от причините да ти се обадя е да те помоля да изпратиш някого в дома му в Лос Анджелис да провери дали изобщо се е върнал от пътуването.

— Няма проблем. Защо мислиш, че са те взели на прицел?

Мърсър му разказа историята за намирането на „Джени IV“ и сподели подозренията си, че нещо друго освен пожара е спомогнало за разрушаването на кораба. Спомена как тежките изтеглящи мрежата кранове бяха откъснати, а антените на радиопредавателя прекършени в основата. Мърсър държеше парчето стомана, докато описваше всичко това на Хена, давайки подробен отчет като доклад за аутопсия на патолог.

— Имаш ли представа кой е Роджър?

— Не. Обадих се няколко пъти на пристанището, където е бил закотвен корабът, но никой не познаваше човек от екипажа на име Роджър. И началникът на пристанището не си спомняше да е имало външен човек на борда сутринта, когато „Джени IV“ е предприел последното си пътуване.

— Какво мислиш за всичко това?

Мърсър долови в гласа на Хена интерес, който го изненада. Определено имаше нещо.

— Не знам. Нещо е експлодирало на борда, след като „Джени IV“ се е запалил, и е угасило пламъците. Какво би се взривило, без да пръсне кораба на парчета, е загадка. Искам да накараш лаборантите ти в Куонтико да видят парчето стомана и да проверят дали ще могат да извлекат нещо от него. Разглеждам го от няколко дни, но не стигам доникъде.

— Идеята ми се струва добра. Днес следобед ще изпратя някого да го вземе. Ако беше друг, а не ти, щях да кажа, че страдаш от мания за преследване. Но те познавам добре и знам, че неприятностите те следват като послушно куче. Какво смяташ да правиш?