Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Видях всичко и се запознах с всичко. Напоследък получавам обезпокоителни доклади, че в страната се вкарват пари под формата на субсидии за експлоатация на петрол, но работа не се върши. Видях входни и изходни визи на несъществуващи хора и чух слухове за лагер в родния ти Ажман, навътре в пустинята, където никой човек няма причина да бъде.

Халид наблюдаваше Руфти внимателно и забеляза искра на предизвикателство да пламва в очите на дебелака. Истинският му характер пролича в онази искра, защото макар да приличаше на глупак, в сърцето на тлъстото му тяло имаше сила. Може би не сега, при тези обстоятелства, но Хасан бен Руфти беше опасен човек.

— Преди единайсет месеца, малко преди изявлението на американския президент, са те видели в Истанбул да се срещаш с човек на име Иван Кериков, бивш високопоставен служител на КГБ. Скоро след това през Министерството на петрола на Ажман започнаха да прииждат пари, сякаш изведнъж забогатяхте. И двамата знаем, че в Ажман няма петрол, но сега министерството ти има бюджет от трийсет милиона долара във фондове, които не могат да се проследят. Откъде дойдоха парите, Хасан? Ти си твърде глупав, за да измислиш нещо оригинално, затова искам да знам кой финансира делата ти.

Руфти отвори уста да каже нещо, но Халид го прекъсна, преди да проговори.

— Млъкни. Не говори. Каквото и да кажеш, ще бъде лъжа, затова си спести думите. Поради положението ти в правителството и несигурността на времената и двамата знаем, че не мога да възбудя официално разследване, но повярвай, няма да оставя нещата така. Сега повече отвсякога ОАЕ и ОПЕК трябва да се покажат единни пред света. Искам да знаеш, че ще се преборя с теб, Руфти. Ще се боря с теб като министър на петрола от името на ОАЕ, като приятел на кралското семейство и като човек, който вярва в правосъдието. Смятай се за предупреден. Каквото и да планираш, няма да успееш. А сега двамата ми братовчеди и аз тръгваме. Когато пристигнем в Ал-Аин, ще изпратя някой да те закара на онази важна среща в Ажман. Микробусът би трябвало да се върне след около час. Това ще бъде най-дългият час в живота ти. Използвай разумно времето. Помисли върху думите ми, защото, ако не харесам обяснението ти, следващия път, когато разговаряме, няма да дойде микробус да те спаси.

Халид и бедуините тръгнаха към микробусите. Руфти се опита да ги последва, но огромното му туловище го предаде. Той спря и се вторачи в слабата фигура на Худари, който се движеше плавно в пустинята със сокола на ръката му. От двете му страни вървяха номадите.

Руфти дълго стоя неподвижно, след като безплодната пустош погълна звука на заминаващите превозни средства. Когато гневът му най-после се уталожи дотолкова, че да е в състояние да разсъждава, кожата и тлъстините над скулите му се разтеглиха в извратена усмивка.

— Закъсня, Халид Ал-Худари. Харон вече е в ладията си и е готов да премине река Стикс с душата на Съединените щати като свой пътник. Никога няма да разбереш кой е платил цената, защото ще умреш пръв.

Изминалата нощ се нареждаше сред десетте най-неприятни нощи в живота на Мърсър. След нападението той прекара четири часа в хаоса на спешното отделение в болницата на окръг Колумбия. Най-после сложиха превръзка на порезната рана на бузата му, дадоха му картонена чаша и два аспирина за болката и го сръгаха в гърдите, за да докажат, че ребрата му не са счупени. През цялото време го охраняваха две униформени ченгета, сякаш беше обществен враг номер едно.

Мърсър бе изписан от болницата точно когато зората просветляваше хоризонта на изток, и закаран в полицейския участък в Арлингтън, където три часа му задаваха безсмислени, повтарящи се въпроси. Нямаше съмнение, че е невинен, но изглежда полицаите трябваше да попълнят квотата си за тормоз, така че не му провървя, че е там в неподходящия момент. Пуснаха го да си върви, след като го предупредиха да не напуска Вашингтон и да им съобщи, ако забележи нещо подозрително в квартала си.

Мърсър съблече смокинга, докато вървеше към бара на втория етаж в дома си. Главата го болеше жестоко и вкусът в устата му беше отвратителен. Очите му бяха зачервени и го сърбяха. Беше в приповдигнато настроение, когато излезе от „При Дребосъка“, но сега чувстваше потискащ махмурлук и непреодолима умора.

Знаеше, че нападението не беше случайно. Бяха го взели на прицел като Джери и Джон Смол. Сигурен беше, че Хауард също е мишена и по всяка вероятност вече е мъртъв. И връзката между всички тях беше „Джени IV“.