Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Тогава не е случайно съвпадение. Преследват ни. — Гласът на Мърсър беше дрезгав от гняв.

— Така изглежда. Парчето стомана току-що бе предадено в Куонтико и доктор Гьотчъл каза, че до утре сутринта ще има предварителен доклад. Ще ти се обадя веднага щом го получа, а после искам да изчезнеш.

— Не се тревожи за мен. Ще се скрия.

Мърсър бе събуден отново, малко след шест. Този път от блажената прегръдка на съня го изтръгна тропане по вратата. Небето през капандурата над главата му бе потъмняло и облачно. Той нахлузи джинси и риза и заслиза надолу по стълбите. Раните му бяха хванали кора, затова вървеше като старец, бавно и тътрейки крака.

Погледна през шпионката и видя специален агент Майк Питърс, който стоеше до човек, когото Мърсър мислеше, че няма да види отново. Той отвори вратата и уморено се усмихна.

— Съжалявам за безпокойството, но тази жена настоя да ви кажа, че е тук.

Аги Джонсън беше красива в роклята на моден дизайнер, но беше неотразимо пленителна в джинси и бяла тениска. Косите и бяха прибрани под бейзболна шапка. Лицето и беше гладко. Начервените и нацупени устни привличаха вниманието към загадъчната и чувственост.

— Пълна си с изненади — отбеляза Мърсър, вглеждайки се в смарагдовозелените и очи.

— Донесох вечеря. — Тя вдигна найлонова торбичка, изрисувана с дракони и йероглифи. — Докато се усетя, този човек взе да ме опипва. Какво става тук? — Аги млъкна, когато видя лепенката на бузата на Мърсър, и гласът и омекна. — Боже мой, какво се е случило с теб?

— Претърсихте ли я? — обърна се Мърсър към Питърс. Едрият агент на ФБР го погледна глуповато.

— Трябваше да проверя дали не е въоръжена.

— Късметлия. Ако аз се бях опитал да го направя, тя щеше да ме разкъса на парчета.

— Мърсър, какво се е случило с теб? — нетърпеливо го прекъсна Аги.

— Влез. Ще ти разкажа.

Той се отмести встрани, за да я пусне да влезе, и намигна на Питърс.

— Не очаквах такова нещо — каза тя, като видя високото преддверие. — Красиво е.

— Благодаря. Качи се горе. Ще налея нещо за пиене. Мърсър я последва нагоре по стъпалата, оглеждайки стегнатия и задник.

Аги спря в библиотеката, прегледа заглавията и прокара пръсти по гръбчето на един от двайсет и осемте тома на „Encyclopedic Methodique“ на Дени Дидро от XVIII век. Тя гледаше лавиците прехласнато и внимателно като истински библиофил. Много от книгите в сбирката на Мърсър бяха първи издания на някои от най-великите произведения в геологията и минералогията. Аги се приближи до едната лавица и извади „Равновесието в света“ от Ал Гор.

— Не мислех, че може да имаш подобна книга — подразни го тя.

— Подарък е — побърза да се оправдае Мърсър. — Кълна се в Бога, че не съм я чел.

Аги докосна масивния махагонов тезгях и разгледа изящните дърворезби в бара.

— Това очаквах от теб — мъжественост, арогантност и всеотдайност към алкохола.

— Баща ти трябва да има по-добро мнение за мен, отколкото мислех, за да ми даде такава блестяща оценка. Предполагам, че той ти е казал как да ме намериш.

— Откраднах адреса ти от бележника му.

Аги сложи плика с храната на бара и седна на едно от високите столчета, като сви единия си крак до себе си. Позата и мигновено опъна джинсите на бедрата и и Мърсър трябваше да положи усилия, за да откъсне очи от съблазнителната гледка.

— Преценката за теб си е изцяло моя. А сега, ще ми кажеш ли защо куцаш и имаш превръзка на лицето?

Аги се заяждаше с Мърсър от мига, в който бе влязла в дома му, но в гласа и прозвуча неподправена загриженост, която придаваше мекота на подигравките й.

Мърсър заобиколи бара, предложи и питие и реши, че е важно да постави малко разстояние между себе си и Аги Джонсън. Надяваше се, че тезгяхът ще му помогне да изгради освен физическа, и психологическа бариера помежду им. В неговия хаотичен живот последното, което искаше, беше да се поддаде на влечението си към нея.

— Бяло вино? — попита той и отвори хладилника.

— Предпочитам коктейл от мента и бренди.

Той повдигна вежди в знак на одобрение и извади бренди и мента.

— След като те оставих снощи, се отбих в един бар, за да пийна още нещо.

Мърсър сложи питието пред нея и напълни чаша бренди за себе си. На бара имаше пепелник, използван предимно от Хари Уайт, и Аги го прие като разрешение, че може да пуши. Тя остави пакета и златната запалка „Дънхил“ до чашата си.

— Тръгнах си след два часа. Трябва да призная, че бях доста почерпен. Някакъв тип се опита да ме обере, докато се прибирах вкъщи. И ме подреди добре, както виждаш. — Той докосна лепенката на бузата си. — Това е от удар с пистолет.