Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Ригс и Волф знаеха колко важна е тази система за поддържането на контрола върху танкера. Без помпите „Арктика“ можеше да се разцепи, ако се появеше силно вълнение. А когато стигнеха до крайната си цел, помпите щяха да бъдат от изключително важно значение за успеха на мисията им.

— Възможно ли е да бъдат поправени?

— Откъде да знам? Да не съм инженер? — сопна се Ригс. — Твоят безразсъден войник ни прецака.

— Ще бъде наказан — отвърна Волф, без да се вълнува от гнева й.

— Това ще ни помогне изключително много — кипеше от яд тя. — Трябваше да го заключа в трапезарията заедно с останалите от екипажа, но може да ни потрябва, преди пътуването да свърши. — Ригс погледна многозначително Волф. — Но когато този етап приключи, искам да бъде убит.

— Той е под мое командване. Изражението на Ригс стана още по-мрачно.

— А ти си под мое.

Красивото жестоко лице на германеца се изкриви в иронична усмивка.

— Тъй вярно.

Въртящите се перки на хеликоптера „Газела“ предизвикваха силна пясъчна буря, която го следваше като неумолима сянка. Военният хеликоптер летеше на не повече от сто и двайсет метра над земята и пилотът бе съсредоточил цялото си внимание да не го разбие. Бе оставил сложната и опасна навигация на помощника си, седнал вдясно от него.

Слънцето се издигаше над далечния хоризонт, но по-ярките звезди все още блестяха на тъмносиньото небе. Земята тъмнееше долу, безлична равнина от пясък и скали. Само вдясно нещо по-различно нарушаваше безкрайния еднообразен пейзаж. На седемдесетина километра се намираше планината Хажар — назъбени скали, предпазващи Арабския залив от постоянния натиск на безводната пустиня.

Полковник Уейн Бигълоу запали цигара и с бащинска обич погледна другия пътник. Беше му провървяло да се превърне от недодялан юноша в изискан мъж. Бигълоу бе завършил Кралската военна академия и беше обигран специалист по въпросите на Близкия изток. През по-голямата част на живота си бе живял в Персийския залив — и като член на британските окупационни сили, и по-късно като военен съветник на престолонаследника на Емирствата. Този пост беше по-скоро почетен, отколкото официален. Принцът често отбелязваше, че Бигълоу е трябвало да живее, когато Лорънс Арабски се е сражавал срещу турците на страната на арабите, защото онази епоха му подхождала повече, и полковникът не оспорваше мнението му.

До него седеше Халид Худари, друг човек, който подхождаше повече на старите времена, но бе приспособен и към новите. Бигълоу оценяваше по достойнство факта, че Худари е постигнал сегашното си високо обществено положение, без да е роден в кралското семейство. Принцът тайно му бе доверил, че обича Худари повече от собствените си синове, трима от които живееха в Египет с жени, нуждаещи се от огромни количества пари, за да се издържат.

Бигълоу присъства, когато бащата на Халид дойде от пустинята със сина си и напомни на престолонаследника за обещанието му да се грижи за момчето в замяна на клетвата за вярност на бедуина. Принцът удържа на думата си и прие младия Халид в дома си. Бигълоу имаше щастието да стане един от многото учители на Халид — задача, която му доставяше удоволствие, защото момчето беше умно и всеотдайно. Сега изпитваше гордост, когато погледнеше какъв мъж е станал Халид двайсет и пет години по-късно. Бигълоу беше ерген и в лицето на Халид виждаше сина, който искаше да има.

— Не бъди толкова сериозен. Трудното свърши. — Полковникът надвика шума на турбодвигателя. Арабският му беше безупречен.

Худари не можеше да прогони мрачното си настроение.

— Опасявам се, че трудното тепърва предстои.

— Ако принцът разбере какво правим, ще имаме доста неприятности — подчерта Бигълоу.

Хеликоптерът бе навлязъл без разрешение във въздушното пространство на Ажман. Макар че седемте шейхства, съставляващи Обединените арабски емирства, се смятаха за една държава от международната общност, всеки член притежаваше суверинитет над своя дял от пустинята. Влизайки в Ажман, Худари и Бигълоу всъщност преминаваха национална граница без предварително предупреждение. Действията им лесно можеха да се определят като агресия.

— Е, кажи ми как го намери? — попита Халид.

Полковникът се наведе към него, за да могат да разговарят по-тихо. Худари разполагаше със служебен хеликоптер, снабден с най-модерните заглушаващи устройства, затова в кабината му беше тихо като в луксозен автомобил, но двамата бяха решили, че „Газела“ е по-подходящ за пътуването в пустинята.