Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Хаузър бе застанал там, където крилото на мостика висеше над едната страна на кораба. Преди да скочи, трябваше да отиде до средата на танкера, а това означаваше да се приближи до хората, които се опитваха да го убият. Те бяха на мостика с извадени оръжия и се взираха в бурята, за да видят силуета му.

Той продължи да тича по тясната пътека. Ботушите му се пързаляха по хлъзгавата палуба. Лайл потисна желанието си да изкрещи, докато бягаше, и да изрази на глас страха, който го бе обзел. Видя червения блясък на аварийните светлини на мостика, качи се на широките петнайсет сантиметра перила и продължи да тича.

Въоръженият човек, който изникна в снежната нощ, се изненада от необичайната поява на Хаузър. Оръжието му беше насочено напред, готово за фронтална атака. Терористът започна да се обръща и вдигна пистолета си. Лайл рискува и направи още две крачки, а после се прехвърли през перилата и изчезна.

Джоана Ригс незабавно пое контрола, за да оправи хаоса на мостика. Не би трябвало да се прилага насилие по време на превземането на кораб с невъоръжен екипаж, но нещата не бяха станали според плана. Двама членове на екипажа бяха мъртви, капитанът бе изчезнал и таблото с контролните уреди бе разрушено. Първата работа на Ригс беше да изключи алармите и да запали осветлението. Терористът, който бе нахлул на мостика след стрелбата, вече бе угасил пожара под кабината на щурвала, предизвикан от късото съединение в електрическата инсталация, а други двама бяха изнесли трупа. Ригс издаде заповеди да бъдат доведени главният инженер, електротехникът и заместникът на кормчията.

Тя не се опитваше да прикрие радостта си от новопридобитата си власт и самоуверено командваше и екипажа, и терористите. Те я гледаха безучастно, когато събра членовете на екипажа, накара ги да оправят бъркотията и възстанови контрола върху танкера.

Всички на мостика спряха за миг, когато вратата се отвори и вътре нахлу смразяващ полярен въздух. В помещението влезе водачът на терористите, мъж с каменно лице, известен само като Волф [11] Вълк (нем.) — Б.пр. . Моряците го погледнаха и мълчаливо се запитаха какво представлява тази нова заплаха. Ригс и другите се вторачиха в него, очаквайки заповеди. Джоана наруши тягостната тишина.

— Очисти ли го?

Волф изтръска снега от черната си коса и пъхна големия пистолет „Зиг-Зауер“ в кобура си.

— Опита се да прескочи перилата, но едва ли е оцелял. Сигурно е загубил равновесие и е паднал във водата. — Мъжът говореше с немски акцент. Гласът му беше груб и отривист.

— На какво разстояние беше оттук? — нервно попита Ригс.

— Почти по средата на крилото на мостика. Паднал е или във водата, или на главната палуба.

— Вземи няколко души и иди да провериш. Не можем да го оставим жив. — Тя се обърна към екипажа, пренебрегвайки обвинителните им погледи. Всички разбираха, че Ригс говори за капитана им.

Двайсет минути по-късно Волф се върна с трима от хората си. Снегът бе полепнал по тях като искрящи скъпоценни камъни, но те с нищо не показваха, че климатичните условия може да са ги притеснили. Ригс знаеше, че са бивши членове на източногерманските специални части и са тренирани и за много по-лошо време.

— Е?

— Не намерихме следа от него. Вятърът и топлината на петрола в резервоарите са разтопили снега на главната палуба, затова нямаше стъпки, но не може да е пълзял, без да остави кървава диря. Трябва да скочил през борда.

— Добре, един проблем по-малко — с облекчение каза Ригс.

— Лошо ли е положението? — Волф кимна към контролните уреди.

Електротехникът и помощникът му се бяха навели над конзолите. Виждаха се само гърбовете им. Главите и раменете им бяха скрити от жиците, електрическите табла, платките и микрочиповете, които движеха танкера.

— Засега нещата не изглеждат добре. Радарът е повреден и не може да се поправи. Куршум е разбил електроннолъчевата тръба, а също и процесора за дигитални изображения. Контролираме щурвала, но клапаните могат да бъдат регулирани само от машинното отделение. Ще го преживеем. Най-големият ни проблем са вътрешните помпи. Когато контролното табло е било простреляно, станало е късо съединение, което е изключило управлението на помпите от командната зала, както и повечето системи. Моторите, уредите за измерване на налягането и на съотношението на газовете, включително и в помпите, са сериозно повредени. Не можем да преливаме петрола през преградите на главните резервоари, за да разпределяме правилно товара, нито да преценим дали изпаренията са опасни. Самите помпи са в изправност, но сензорите на резервоара не работят. Няма начин да разберем колко петрол има във всеки резервоар без проверка на място.