Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Мърсър и Букър се гмурнаха пак в седем на следващата сутрин. Отне им само няколко минути да завържат въжето за потъналата лодка и да заемат позиция, докато Рори прави опит да я изтегли настрани. Бяха се уговорили за сигнална система с помощта на цветни балони, които водолазите надуваха с въздушните си регулатори. Когато бяха готови, щяха да пуснат бял балон да изплува на повърхността. Жълт балон щеше да означава, че искат пауза от пет минути преди опита за повторно придвижване на лодката. А ако повече от два балона изплуваха едновременно на повърхността, капитанът на яхтата трябваше да преустанови всякакви опити. Това щеше да потвърди, че маневрата е успешна или че има сериозен проблем и се налага да преосмислят стратегията си.

Сайкс напълни белия балон от регулатора и го завърза с ловки движения, на които дебелите му пръсти изобщо не изглеждаха способни. Балонът изплува към повърхността като медуза и секунди след това чуха и почувстваха, че двигателите на „Сува Сърпрайз“ набират сила.

Рейс действаше предпазливо с дросела. Вече знаеше каква посока да държи, останалото бе въпрос само на финес и мощност на двигателя. Яхтата се наклони напред за кратко, когато въжето се изопна. Още малко натиск върху дросела и той видя, че кърмата започва да потъва, докато конете на двигателя се бореха с половинвековното срастване на лодката с дъното. Рори не сваляше обезпокоен поглед от кърмовата рама. Устройството не беше предназначено за такива натоварвания, но той се беше постарал да завърже въжето така, че да разпредели натиска равномерно.

Премести дросела още малко. Първият напън на двигателя само бе изпънал въжето. Сега вече машината наистина се бореше с потъналата лодка. Яхтата започна да се люшка настрани. Рейс проверяваше непрестанно компаса, за да е сигурен, че не се отклонява от определената посока, защото това можеше да създаде проблеми долу.

Мърсър и Сайкс се бяха отдръпнали встрани от клисурата, докато яхтата мереше сили с товара на дъното. Водата е по-плътна от въздуха и нямаше опасност, ако се скъса, въжето да ги помете, ала все пак решиха да са предпазливи. И двамата надничаха през ръба на клисурата, за да се уверят, че „Сува Сърпрайз“ тегли в правилната посока. Въжето бе изопнато като тетива.

Внезапно лодката се отдели от дъното и започна да се влачи безшумно по песъчливата повърхност, като от време на време подскачаше на няколко сантиметра над нея. Сайкс остави Рейс да я изтегли достатъчно встрани от интересуващия ги район преди да пусне двата балона, които вече бе надул. Мърсър би се подвоумил кога да го направи, ала Бук си знаеше работата.

Старата метална лодка вече бе на двайсетина крачки от първоначалната си позиция. Мътилката във водата започна да се уталожва като дим, разсейващ се над огън, но трябваше да мине почти цяла минута преди водните течения да я отнесат напълно и двамата да видят полегналата на дъното лодка, този път в правилната позиция с борда нагоре. Беше ръждясала и очукана и очевидно бе прекарала не едно и две премеждия през живота си, но по някакъв начин запазваше достойнството си дори на океанското дъно.

След първоначалния оглед изгубиха интерес към нея. Вниманието им бе насочено към това, което лодката тъй успешно бе прикривала през изминалите години.

Приближиха се бавно. Очертанията на лодката се виждаха ясно върху дъното, като място с чист пясък, заобиколено от натрошени камъни. А в средата на това по-светло петно изпъкваше алуминиевото крило. Освен няколко драскотини от допира на лодката с алуминия изглеждаше почти непокътнато.

Докато го гледаше, Мърсър усети, че в гърлото му е заседнала буца. Обикновено не беше толкова сантиментален, но сега не можеше да не помисли за значението на този момент. Току-що бяха разкрили една от най-устойчивите загадки на двайсети век и бяха открили местонахождението на две храбри души.

Бук не изпитваше подобно благоговение: завъртя се над крилото, за да се ориентира за посоката, в която е разположен фюзелажът, и почна да разчиства камъните там.

Мърсър вдигна глава и изведнъж видя, че последните им действия са нарушили крехкото равновесие на надвисналата скала, която сега изглеждаше още по-наклонена. Първият му порив бе да извика на Бук, но той се сети, че това няма да свърши работа във водата. Ето защо се стрелна напред, като риташе яростно с крака, блъсна се в своя приятел и двамата отлетяха встрани точно когато канарата над тях поддаде. Свлече се в лавина от разпукващи се камъни, които оставяха зад себе си потоци тиня, създавайки ужасяваща картина на разрушение. Дори под водата звукът от падащите камъни бе осезаем. Лавината се стовари върху крилото с достатъчна сила, за да отчупи няколко едри корала, използвали фюзелажа като фундамент за колонията си.