Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Бук изрисува питанка във водата. Мърсър кимна и посочи надолу.

Бук провери запасите им от въздух, погледна ръчния компютър и разтвори два пъти по пет пръста, за да каже, че имат десет минути. Мърсър отвърна с утвърдителен знак и остави на Сайкс да води надолу в каньона.

Веднага щом започнаха да се спускат температурата на водата се понижи. Двамата опипваха периодично скалата, за да се уверят, че няма, да рухне върху тях, когато стигнат дъното. Успяха да отделят малки камъчета, но нищо, което да събуди опасения. Мърсър следеше ритъма, с който се отделяха мехурчетата на Сайкс, за да го спазва.

Дъното на каньона бе безпорядъчна купчина от натрошени камъни, повечето малко по-едри от юмрук, но имаше и няколко истински канари. Двамата започнаха да разравят отломките, като внимаваха да не вдигат утайка.

Откри го Сайкс. Махна рязко с ръка, за да привлече вниманието на Мърсър. Сочеше му някакъв гладък предмет, леко извит и лъскав, сякаш покрит с облицовка. Когато плъзна длан по него, отдолу се показа тъмносив метал.

Сърцето на Мърсър подскочи. Бяха успели още при първото гмурване! Бяха открили самолета! Помогна на Бук да отмести още няколко камъка и възбудата му постепенно премина в учудване — а после и в разочарование. Не бяха открили крилото или фюзелажа на електрата. Това беше открита лодка със стоманен корпус, може би спасителна, прекарала тук десетилетия. След още няколко минути установиха, че е била пълна с торби с цимент. Хартиената опаковка отдавна се бе разпаднала и втвърдените парчета бяха полепнали по дъното на лодката.

Бук потупа Мърсър по рамото и му посочи с палец нагоре. Бяха стигнали предела и трябваше да се издигнат. Направиха две декомпресионни почивки по пътя до повърхността и изплуваха на около четвърт миля от Рори Рейс и неговата „Сува Сърпрайз“. Той ги забеляза още преди да му помахат. Вече беше свалил лодката на вода и скочи в нея. След миг от мотора се вдигна черен облак и той се понесе към тях.

Сайкс изплю регулатора от устата си.

— Никога не бива да се изоставя яхтата без човек на борда.

— Сигурно смята, че сме достатъчно близо.

— Ако го направиш във флота, ще миеш кенефите до края на службата си.

Щом ги доближи, Рейс намали скоростта и описа полукръг. Помогна на Мърсър да прехвърли борда с едно рязко дръпване на бутилката и двамата заедно издърпаха Букър вътре. Беше малко тясно за трима с екипировка, но се справиха.

— Как мина?

— Намерихме нещо обещаващо — отвърна Мърсър.

— Но се оказа стара лодка, пълна с циментови торби, вероятно отпреди петдесетина години.

— Ще се гмурнете ли пак?

Мърсър погледна Бук и той каза:

— Ще си починем няколко часа и може да слезем пак преди залез-слънце. Или пък да си поиграем със сонара?

Мърсър внезапно бе споходен от интересно хрумване.

— Онази натрошена скала ме заинтригува. Питам се дали под старата лодка няма нещо друго и дали екипажът ѝ не се е озовал на погрешното място в погрешния момент.

— Мислиш, че лодката е била потопена от мълния?

— Възможно е. Трябва да я прегледаме от долната страна. Помисли си само какво съвпадение — да се окаже точно там, където търсим.

Върнаха се на яхтата и докато Бук пълнеше наново бутилките, Рори им направи обяд с рибата, която бе уловил. Използва идеалната комбинация от подправки и плодове.

След час Мърсър с тревога установи, че в небето над тях се чува шумът от приближаващ се самолет. Не можеше да го види, тъй като бе скрит от остров Алофи, но чуваха съвсем ясно бръмченето на турбовитловия двигател. После звукът внезапно утихна. Мърсър погледна многозначително Сайкс и той се спусна долу. Повече не се показа на палубата.

— Рори? — попита Мърсър.

— Спокойно, друже. Това трябва да е самолет с доставки от остров Уолис. След двайсет минути ще излетят и ще се разкарат.

Мърсър прекара следващите двайсет и пет минути в напрегнато очакване. Когато най-сетне забеляза отново малкия самолет, той бе сребриста точка, издигаща се право на север в безоблачното небе.

— Казах ти да не се тревожиш — подметна Рейс.

— Не съм се тревожил — отвърна Мърсър, ала си даваше сметка, че се е поддал твърде лесно на параноята.

В четири следобед Бук прецени, че азотът се е разтворил достатъчно в кръвта им, за да не създава опасност, и навлякоха отново снаряжението. Рейс вече бе откарал яхтата над мястото, където бяха открили лодката, и те трябваше само да последват веригата на котвата до дъното. Този път взеха и метален лост, за да повдигат циментовите парчета.