Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Спуснаха се бързо и незабавно се захванаха за работа. Светлината видимо бе намаляла, след като слънцето се бе скрило зад остров Футуна, ала видимостта оставаше отлична. По-едрите парчета цимент тежаха над трийсет килограма и изискваха доста голямо усилие, макар че ги местеха във водата. След четирийсет минути, когато Бук вече подаваше тревожни сигнали, че заради усилената работа кислородните им запаси привършват по-бързо, Мърсър успя да отмести и последния блок и установи, че на дъното на лодката има дупка колкото човешка длан. Нямаше съмнение, че е от взрив или мощен разряд, идещ отгоре.

Това, което привлече вниманието му, бе точно под отвора, чиито краища бяха обгорели, сякаш е бил пробит от светкавица. Беше нещо с гладка метална повърхност. И лъщеше като огледало. Мърсър докосна с ръка лъскавата повърхност и усети леки равномерни неравности от оребряването на крилете. Махна на Бук да се приближи и му посочи с пръст.

Букър се ококори, осъзнал, че това, което вижда, е вероятно част от крило или корпус на самолет. Погледна въпросително Мърсър. Мърсър кимна. Бяха преместили достатъчно циментови късове, за да могат да изтикат настрани потъналата лодка, но с толкова много камъни наоколо нямаше никакъв начин да я преобърнат. Сайкс обмисли проблема за миг, после даде знак на Мърсър, че е време да изплуват. Мърсър искаше да продължат работа, но трябваше да се вслуша в съвета на по-опитния си приятел.

Този път, когато се озоваха горе, можеха да се изкатерят направо на платформата за гмуркане по стълбичката, която Рейс бе спуснал.

— Кажи ми, че имаш идея — каза Мърсър веднага щом свали регулатора.

— Имам — отвърна Букър.

Рейс помогна на Мърсър да си свали бутилката.

— Какво намерихте, момчета?

— Има нещо под старата лодка — отвърна Мърсър. — Нещо изработено от алуминий.

— Самолет? — попита австралиецът.

— Най-вероятно — каза Мърсър.

— Повече от най-вероятно, мамка му — възкликна възбудено Букър. — Това е самолет, и ти го знаеш. Въпросът е как да преместим лодката. Твърде голяма е, за да я преобърнем, но може би ще успеем да я дръпнем с въже от яхтата.

— Няма проблем. Имам поне сто и петдесет метра. Не е достатъчно дебело, но може да го оплетем тройно. Това трябва да стигне.

— Идеално — каза Букър. — Утре призори се спускаме и ако имаме късмет, до обед трябва да сме свършили.

— Мислех си — заговори Рейс — ако това наистина е самолетът на Амелия Еърхарт, не трябва ли да повикаме експерти — археолози или специалисти по съхраняването на старини?

— Чуй какво ще ти кажа — отвърна Мърсър, докато разрошваше с пръсти косата си. — Искаме само сандъка в носовия товарен отсек на самолета. Вземем ли го, интересът ни приключва. Откарваш ни до Сува, за да се приберем у дома, а после може да се върнеш с цял екип и да кажеш, че ти си намерил самолета с помощта на някакъв американски приятел.

Рейс не беше сигурен, че го е чул правилно.

— Приятел? Какво искаш да кажеш с това — приятел?

— Казва се Джейсън Рътланд. Той е ученият от НАСА, открил мястото на катастрофата. Обещах му част от славата. Двамата може да измислите някаква история за това как сте си сътрудничели в търсенето от известно време, и готово — ще станете прочути като Боб Болард, човека, дето намери „Титаник“.

— А вие двамата не искате ли да участвате в подялбата?

— Аз със сигурност не — отвърна Мърсър. — Бук?

Сайкс помисли за секунда и поклати глава.

— Последното, което ми трябва, е да ме гонят някакви побъркани авиаторни фенове и да ми искат автограф. Пасувам.

— Ето, Рори. Това ще даде тласък на бизнеса ти. Ако искаш да си наистина изобретателен, можеш да продадеш правата за откриването на самолета. Сигурно си имаш някой неприлично богат клиент, който с радост ще участва.

— Мога да назова поне неколцина — отвърна замислено Рейс.

— Обзалагам се, че всеки от тях би се разделил със солидна сума, за да присъства, когато най-сетне намерят Амелия Еърхарт.

— Трябва да помисля за това.

Мърсър вече виждаше как се завъртат колелцата в главата на австралиеца и си представи, че идната година из тези води ще се навърта „Сува Сърпрайз 2“, в сравнение с която тази яхта ще изглежда като съборетина.

Докато Мърсър и Букър плакнеха екипировката с прясна вода, Рори ги откара по-близо до брега. Спуснаха котва достатъчно далече, за да не ги безпокоят комарите, и достатъчно близо, за да се наслаждават на шума на прибоя, и Рори свари скариди с бира. След като се нахраниха, отвориха бутилка френски коняк. Пиха малко, тъй като двамата приятели смятаха да се гмурнат още на сутринта, а технически погледнато Рори беше на служба, но затова пък бяха в приповдигнато настроение и обсъдиха мистичната привлекателност на най-прочутата американска авиаторка. Накрая се съгласиха за едно — Еърхарт нямаше да е толкова известна, ако беше завършила околосветския си полет. Смъртта ѝ по време на опита я бе превърнала в мъченица и героиня, докато ако беше оцеляла, просто щеше да влезе в статистиката. Мърсър постави точка на разговора, като ги попита коя е била първата жена пилот, успяла да обиколи със самолет планетата. Въпросът му предизвика мълчание.