Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Букър трябва да слезе на брега. Ще потърсим укритие след това.

— Защо?

— Имам теория, че ако самолетът на Еърхарт е в околностите на острова, над мястото, където е паднал, ще се наблюдава необичайно висока активност на светкавици. За да провери това, Букър ще проследи бурята от най-високия хълм.

— Казва се Колофау.

— Е, ти знаеш.

Букър вече беше на задната палуба под мостика. Беше размотал жицата и я беше намотал около дръжката на една метла. Носеше бойна камуфлажна униформа под пончо също в защитен цвят. Заради широкополата шапка, която висеше на гърба му върху раницата, изглеждаше странно изгърбен.

— Мърсър! — извика той през шума на приближаващата се буря.

Мърсър отиде при него и попита:

— Взе ли всичко, което ти трябва?

Бук го потупа по рамото.

— Естествено. Помогни ми с лодката и чакай да ти се обадя.

След двайсет минути радиостанцията в джоба на Мърсър изписука и Сайкс докладва:

— На позиция съм. Имам чудесна гледка към югозападния достъп за острова. На четиристотин метра височина съм и това ми осигурява отлична видимост въпреки бурята. Сега ще засека координатите и ако имаме късмет, лазерният далекомер може да проработи.

— Действай — каза само Мърсър.

Бурята продължи да бушува през целия ден и през нощта. Известно време Мърсър и Рейс се забавляваха с карти, после Мърсър помогна на капитана да прегледа двигателите в машинното. Макар че бяха в обхват, Бук по навик поддържаше старателно радиомълчание. И въпреки че Мърсър гореше от желание да го потърси, за да го осведоми колко вкусен е бил обядът, се наложи да спазва правилата на играта. Едва призори на следващия ден, когато ветровете започнаха да утихват и влажността да става поносима, Бук най-сетне се свърза.

— Готов съм за евакуация, край.

— Не и докато аз не кажа, край.

— Трябва ли да повтарям, че е време да сложим край на тази идиотщина, край.

Мърсър се разсмя.

— По доброто ти настроение да съдя ли, че тази нощ някоя местна принцеса те е навестила в бивака?

Сайкс също се разсмя.

— Не бивака ми намери тя.

Мърсър обаче нямаше търпение да чуе резултата.

— Добре де, казвай.

— На сто деветдесет и пет градуса спрямо моята позиция, не повече от пет мили от острова, място в океана, което нощес се изпържи от светкавици. Мърсър, това бе най-изумителната гледка, която съм виждал. Морето сякаш сияеше на миля наоколо, като че бе свръхзаредено с електричество и флуоресцираше като неон.

Мърсър почти извика от възторг.

— Ще купя на Джейсън каса от любимия му скоч!

— Не забравяй, че аз предпочитам бърбън.

— Може и за теб да заделя нещичко.

— Нещичко? Ей, няма уважение към работещия човек. Вдигай си задника и ела да ме прибереш. До час може да се гмурнем на мястото на катастрофата.

Капитан Рейс вече бе запалил двигателите. Яхтата заобиколи западния край на остров Алофи и продължи да следва южния бряг преди да завие към брега, където ги очакваше Букър.

Наемникът бе прибрал пончото и ризата в раницата си и сега стоеше като полугола стилизирана статуя — мускулите му се очертаваха под тъмната кожа.

— Брей! — възкликна Рейс. — Видях, че приятелят ти е як, ама пък чак толкова…

— Не го бива много с мозъка, така че за компенсация отделя внимание на мускулите — отвърна Мърсър.

Капитанът поклати глава.

— Ама и вие сте една комбина… Как се запознахте? В армията?

— Какво? — Мърсър се върна в настоящето. Беше зареял поглед в морето, докато си мислеше какво може да намерят там. — А, не. Букър ми беше нещо като детегледачка, когато работех за правителството. Доста бързо осъзнах, че е тъкмо човекът, който бих искал винаги да ми пази гърба.

— Хубаво е да си имаш такава дружка — каза Рейс. — Рядка порода.

— Прав си — потвърди Мърсър, но си мислеше за Ейб. Още един от тази рядка порода.

Сайкс ловко преодоля прибоя, както го бяха обучавали на курсовете за „тюлени“ в Колорадо Бийч близо до Сан Диего, и скоро стигна до яхтата. Мърсър привърза лодката за платформата за гмуркане и Сайкс се качи на борда.

— Благодаря.

— Можеш да ми благодариш и за кафето, което вече ти направих и което те чака.

— Ти наистина си добър човек.

Със съвместни усилия двамата вдигнаха надуваемата лодка и я закрепиха на стойката до борда.

Мърсър извика към мостика:

— Готово, Рори. Знаеш посоката и разстоянието. Да не губим време.

Мъркащите двигатели се изпълниха с живот и зад кърмата на яхтата се вдигна облак бял пушек. Мърсър и Бук използваха времето, за да подготвят водолазните снаряжения. Не знаеха каква ще е дълбочината, но предполагаха, че няма да им се наложи да обличат водолазни костюми в топлите тропически води. Екипировката на Рейс бе в отлично състояние и от най-високо качество. Дори Сайкс, който бе привикнал Чичо Сам да му купува най-добрите и най-модерни играчки, беше впечатлен. Тъй като той бе с по-голям опит, се разбраха той да води.