Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Ама ти наистина си много умен — каза високо на празната стая. — Толкова си хитър, че успя да измамиш дори моите компютри. Ха! Но не и мен!

През следващия час Жан-Робер прегледа всички изчисления, над които бе работил толкова неуморно от дни, и ги приведе в съответствие с новите данни за размерите на геода. Не разбираше само защо филтриращата програма, която бе използвал за обработка снимките на американеца, не бе засякла различието. Филтърът работеше на ниво битове: търсеше статистически аномалии или признаци за намеса, ала не бе засякъл нищо. Технологията, срещу която се бе изправил, бе наистина забележителна, но понякога това, което не може да види компютърът, го вижда човешкото око. И след около час работа той вече знаеше, че снимките, пратени от Вашингтон, са фалшифицирани.

Размерът — обемът — на геода — беше намален с 9,681 процента. В този момент Фортескю разбра, че противникът му се подиграва с него. Това бе плесница в лицето — и Фортескю с радост се хвърли в надпреварата. Още няколко часа проверява всички изчисления, като пускаше симулация след симулация с такова усърдие, че корабният инженер засече повишено потребление на енергия въпреки свръхмощния атомен двигател и се свърза с контролния център, за да се увери, че всичко е наред.

— Няма проблеми, шефе, уверявам те — отвърна Фортескю, когато телефонът на работната му станция иззвъня. — Но трябва да ме извиниш. Налага се незабавно да говоря с мосю Д’Авежан.

Близките един до друг острови Футуна и Алофи едва се различаваха на хоризонта, дребни издатини върху линията, където земята срещаше небето, истински диви местенца, сякаш все още незасегнати от човешка намеса. По-големият, Футуна, се намираше вляво, когато се приближиха от юг, и бе отделен от съседа си с широк две мили канал. От тази гледна точка Алофи представляваше скалиста твърдина с вулканични хълмове, все още неизравнени от неуморната дейност на вълните и вятъра, ала по-нататък се виждаха снежнобели брегове и пясъци. Гористата част в средата на острова изглеждаше девствена и праисторическа, но капитанът им съобщи, че в джунглата има няколко плантации, отвоювани от гъстата растителност, където островитяните отглеждали тютюн и таро.

Бяха наели във Фиджи десетметрова яхта, която обаче получиха в комплект с капитана и неин собственик, бивш австралиец, казваше се Рори Рейс, отказал срещу всякаква възможна сума да им я преотстъпи за самостоятелно плаване. Яхтата разполагаше с високо мостче за удобство на любителите на риболова, задна платформа за гмуркане и спални помещения за седем души. Имаше и надуваема лодка с двигател за разходки до брега и компресор за зареждане на кислородни бутилки. Каютата на Рейс бе под мостика. Мърсър и Бук хвърляха ези-тура за по-голямата каюта на носа и Бук извади късмет. На втория ден от плаването той информира Мърсър, че леглото му е пухкаво като облаче, а Мърсър измърмори, че неговото е твърдо и мирише на крака.

Сайкс бе успял да си уреди кратка отпуска чрез комбинация от събрани почивни дни и успешната намеса на неговата приятелка Стаси. Това обаче му струва обещанието пред Стаси, че повече няма да се връща в Кабул, и уверението, че двамата с Мърсър не са тръгнали на разходка из Южния Пасифик в компанията на знойни местни красавици. Стаси харесваше Мърсър, ала това не означаваше, че вярва на него или на Бук. „Твоят бял побъркан приятел“ — така го наричаше често.

След успешно разиграната сцена с „ограбването“ на Джейсън във вашингтонското метро Мърсър и Бук се бяха прехвърлили в бунгалото на Сайкс близо до Форт Браг в Северна Каролина, където обсъдиха и съставиха списък на нещата, от които ще имат нужда по време на предстоящото пътуване. На следващата сутрин Бук тръгна по магазините, докато Мърсър се зае да търси подходящ плавателен съд от пристанището във Фиджи. Прекара часове над лаптопа на Бук и почти толкова време на телефона, докато се натъкна на капитан Рори Рейс и неговата яхта „Сува Сърпрайз“, изящен малък рибарски кораб, кръстен на името на столицата на Фиджи. Яхтата бе оборудвана с допълнителни резервоари за гориво, за да може да покрива по-големи разстояния.

Мърсър се опита да я наеме, обаче твърдоглавият австралиец заяви, че без него яхтата няма да отплава от пристанището. Рейс бе петдесетгодишен, с яркосини очи, скрити под мрежа от бръчки, покриващи цялото му широко дружелюбно лице. Посрещна ги на международното летище „Нади“ и първото, което направи впечатление на Мърсър, бе здравото му ръкостискане. А след това — веселият му смях. Едно от първите неща, които каза обаче, бе, че като ги гледал, се радвал, че не ги бил пуснал с яхтата си сами.