Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Мърсър си даде сметка, че това е самолетът, който бяха видели предния ден и който пренасял доставки за острова. Но двумоторният хидроплан най-вероятно бе докарал наблюдател, за да проследи къде ще хвърли котва яхтата на Рори и да узнае мястото на самолета на Амелия. И сега достопочтената „Каталина“, истински товарен кон от времето на Втората световна война, който все още се срещаше на различни места из Тихия океан, описваше кръг около острова и се насочваше право към „Сува Сърпрайз“.

Мърсър вече имаше доста ясна представа как са ги открили.

— Вижте го само! — извика им Рори Рейс от мостика, развълнуван от появата на старата метална птица, с нейните разперени криле и двигатели, щръкнали като ушите на слончето Дъмбо. Все още не бе осъзнал опасността, в която се намираха.

Хидропланът се бе смятал за бавен самолет още по времето, когато е бил в зенита си, ала въпреки това гърмящото чудовище можеше да покрие разстоянието до яхтата за броени секунди. Букър вече бе скочил от креслото и се спускаше надолу към каютите. Мърсър извика на Рори да потърси прикритие секунди преди самолетът да профучи с рев на не повече от двайсетина метра от десния борд и на три-четири метра над водата.

Един от страничните люкове бе отворен и от мрака проблесна трепкащият пламък на автоматично оръжие. Въпреки скоростта и неудобната позиция за водене на стрелба половината куршуми от трийсетпатронния пълнител улучиха „Сува Сърпрайз“. При всяко попадение се чуваше звук на трошащо се фибростъкло, придружено от фонтан трески и късчета метален обков. Самолетът веднага пое в остър завой, стръмен почти колкото имелман, за да се върне за нов заход.

Мърсър разбра, че Рейс е оцелял, защото двигателите внезапно се пробудиха с пълната си мощ.

Букър се върна с нещо, увито в плажна кърпа.

— План Б — извика му Мърсър. — Както говорихме.

— Как ни е открил тоя копелдак?

— Няма значение точно сега.

Букър остави мистериозния си вързоп на шезлонга и помогна на Мърсър да спусне зодиака. Яхтата се носеше с пълна мощност и вятърът, който свистеше на палубата, имаше сила като при буря, но все пак успяха да спуснат и закрепят торбата с кристалите за халката за гребла на лодката.

— Поставили са наблюдател на острова — каза Мърсър, докато работеха. — И веднага щом са ни видели да вадим торбата от водата и да празнуваме като групичка идиоти, са решили да нападнат.

— Мърсър довърши тройния възел. — Постарай се Рейс да се измъкне невредим. Това не е неговата война.

„Каталината“ довърши завоя и се стрелна назад за поредната стремителна атака. Нямаха достатъчно време, за да се прикрият, затова се хвърлиха на палубата, докато самолетът прелиташе над главите им. Този път стрелецът не откри огън, а вместо това хвърли нещо през вратата. Нещото тупна на палубата на сантиметри от главата на Букър и се пръсна, обсипвайки го със стъкла.

Мърсър вдигна глава, за да види какво е. Беше стъклен буркан, в който бе поставена ръчна граната, и сега тя бе изхвърчала навън. Стар номер от времето на войната във Виетнам, прилаган от екипажите на вертолетите, та гранатите да не избухнат преди да са се ударили в земята. Мърсър се хвърли напред, сграбчи лимонката и я запокити през борда. Тя избухна след две секунди — вдигна гейзер, сякаш бяха хвърлили дълбочинна бомба.

— Знаеш какво да правиш — каза Мърсър и се приготви.

Букър кимна, пъхна нещо в ръката му и се покатери на мостика, докато самолетът описваше широк кръг, за да се върне за поредната атака. Бук остави вързопа на пода и избута Рори с рамо настрани.

— Извинявай, капитане.

Дръпна дросела и се обърна да провери дали Мърсър е хвърлил надуваемата лодка през борда. Веднага щом се увери, че е скочил след нея, ускори и лодката бързо остана далече зад тях.

Едва сега Сайкс започна да обръща яхтата в привидно отчаян опит да се добере до острова и илюзорната безопасност на градчето Колотай.

— Какво става, по дяволите? — извика Рейс.

— Изглежда, примамката ни не се получи.

— И какво има във вързопа?

Сайкс се наведе и го вдигна. Отвътре се подаде зловещо на вид съоръжение, което изглеждаше като кръстоска между обущарски гвоздозабивен пистолет и лазер-бластер от научнофантастичен филм.

— Леле! — възкликна Рейс. Какво е това чудо?

— Нарича се „Вектор“ и е направено в оръжейните заводи „Крис“. Изстрелва бронебойни патрони 45-и калибър. Макар да е полуавтоматично, може да осигурява прикриващ огън колкото добра картечница.