Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Без колебание и преди стрелецът да успее да се прицели, Мърсър даде рязко газ и профуча под дъжда от куршуми, които изсвистяха над главата му и вдигнаха фонтани във водите на Тихия океан. Надуваемата лодка притежаваше отлична маневреност. Самолетът описа широк кръг и се върна за нова атака, но този път Мърсър просто намали газта и следващият откос попадна в морето пред носа на лодката.

Играта на котка и мишка продължи през целия път до брега, като Мърсър печелеше всеки рунд. Единственият момент, в който противниците за малко да успеят, бе при последното прелитане. Самолетът се носеше към него под ъгъл и докато преодолее вълните на прибоя, Мърсър нямаше възможност да маневрира, за да не се преобърне.

Автоматът над него подхвана накъсаната си песен и водата наоколо се изпълни с множество миниатюрни фонтани. Надуваемата лодка започна да се спуска със свистене, поразена едновременно в две от камерите. Рамото на Мърсър също бе одраскано от куршум, но раната бе незначителна.

Големият самолет се наклони на другата страна и направи толкова рязък завой, че Мърсър си представяше как стенат от напрежение алуминиевите подпори на фюзелажа. Искаха да си осигурят поне още едно прелитане преди лодката да стигне до сушата и човекът в нея да изчезне в джунглата. Мърсър пришпори лодката през вълните въпреки че ставаше все по-нестабилна заради загубата на налягане. Припомни си случката в Айова и си помисли, че сега ролите им са разменени.

Лодката прехвърли една голяма пенеста вълна и внезапно се озова от другата страна на прибоя. Хидропланът бе обърнал и летеше назад, по-бавно и по-ниско, и Мърсър осъзна, че се носят успоредно на вълните и вероятно възнамеряват да се снижат от тази страна на прибоя. Дръзка маневра, но сега не беше време за аплодисменти. Той завъртя докрай дросела и когато бе почти сигурен, че усеща кръстосаните линии на мерника на гърба си, се преметна през борда и се гмурна във водата.

Куршумите изсвистяха във въздуха над него, а вълните изтикаха лодката на брега. Мърсър остана още няколко секунди под водата и се подаде едва след като хидропланът прелетя над него и отмина. Тогава коленичи в прибоя, отвърза водолазната торба от халката на греблото и я метна на рамо. На четвърт миля по-нататък край брега хидропланът докосна повърхността и се приводни с грациозността на лебед. Облаци водни пръски се вдигнаха от двете перки, преминали на спирачен режим, за да убият инерцията.

Мърсър носеше само бански и маратонки и когато навлезе тичешком в крайбрежната растителност, храсталаците задращиха болезнено кожата му. Тичаше колкото има сила, тъй като преднината му скоро щеше да се стопи — щяха да го последват преследвачи, облечени по-подходящо от него.

За да оцелее, трябваше да издържи до мръкване. Това бе единственият му шанс. Под прикритието на нощта би могъл да доплува до Футуна. Дотам имаше две мили и Мърсър си припомни, че през първата нощ, когато спуснаха котва и Бук остана да наблюдава светкавиците, бе забелязал доста силно течение. Но нямаше друг избор. Алофи бе само дванайсет квадратни мили. Можеше да се крие един-два дена, но в края на краищата щяха да го намерят.

Мърсър знаеше, че ще трябва да се отърве от камъните. Двайсет килограма не бяха най-големият товар, който бе носил, ни най-малко дори, но щяха да изтощават силите му във влажния горещ въздух и да улесняват задачата на преследвачите му.

Докато тичаше през шубраците и обмисляше къде да скрие камъните, изведнъж чу отпред тропот на приближаващи се стъпки. Не беше очаквал тази среща, нито човекът пред него. Мърсър имаше предимство, тъй като тичаше по лек наклон, докато човекът, когото бяха оставили да наблюдава морската спасителна операция, се спускаше надолу и му бе по-трудно да запазва контрол.

Мърсър се отклони миг преди да се сблъскат и му подложи крак. Мъжът се спъна и тупна в шубраците. Мърсър се завъртя и измъкна компактния глок 30, прекаран през митницата по същия начин, по който и „Векторът“. Подобно на автомата на Букър, пистолетът бе зареден с патрони 45-и калибър, правени за пръв път за битките във Филипините след Испано-Американската война, в която маорите се бяха прочули с презрението си към раните от оръжията 38-и калибър, стандартно въоръжение в американската армия по онова време.

Мъжът се окопити доста бързо. Беше тичал с пистолет в ръка, ала бе паднал лошо и не бе успял да се претърколи и да стреля. Тъкмо вдигаше ръка, когато Мърсър скочи върху него и стовари дръжката на пистолета си върху слепоочието му. Ударът зашемети противника, но Мърсър не можеше да рискува и стовари пистолета отново върху черепа му. Този път се чу хрущене на кост.