Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Мърсър побърза да отпусне ръце и се шмугна покрай нападателя преди някой да забележи, че се е случило нещо ужасно. Беше на петнайсетина крачки и продължаваше да крачи спокойно, когато нервната система на нападателя регистрира какво е станало. Той вдигна ранената си ръка във въздуха, изцъклил очи, и ножът изтрака на земята. Фонтан от ярка артериална кръв бликаше от срязаните съдове и част от него попадна на лицето и дрехите на една жена наблизо.

Както всички останали Мърсър се обърна, когато чу писъка на жената. Видя вдигнатата над тълпата окървавена ръка, стичащата се надолу кръв, прерязаните пръсти, които се поклащаха безпомощно. Мъжът падна на колене. Докато тълпата се стичаше към него, Мърсър бавно се отдалечи и каза в микрофона:

— Бук?

— Спокойно, никой не те видя. Всички гледат оня нещастник. Какво направи?

— Опита се да ме промуши, но твоята жилетка свърши добра работа. Помогнах му да си среже няколко пръста на собствения си нож.

— Оттук изглеждаше сякаш направо си е отрязал ръката. — За да подсили ефекта от думите си, Букър изсумтя отвратено.

— Бук, гледай за водача — припомни му Мърсър. — Това беше само един от неговите лакеи.

— Все още си на чисто. Ама и ти пипаш здраво. Гадна работа!

Мърсър се опря на една бетонна стена. Едва сега усети колко бързо тупка сърцето му. Ако не беше облякъл кевларената жилетка, сега щеше да е мъртъв. Заради сляпото си увлечение да открие водача бе допуснал да го изненадат, да го заварят неподготвен. Имаше късмет… отново. Замисли се за това, че щастливата случайност не за първи път изиграва важна роля в живота му.

Малко след това се приближи Джейсън Рътланд. Не беше хукнал след Мърсър по ескалатора и Мърсър си помисли колко лесно бе позволил да го подмамят. Джейсън посочи над рамото му.

— Промушили са някого там.

— Един от техните — ядно отвърна Мърсър. — Мисля, че може да е бил младежът, който караше хондата в Охайо. Да се махаме оттук. — Полицията вече бе обкръжила мястото на престъплението. Мърсър поведе Рътланд към близката опашка и се качиха на автобуса. Не беше препълнен и Мърсър машинално се огледа за водача. Никой не приличаше на него.

Джейсън му подаде една флашка с форма на кораб от „Междузвездни войни“.

— Заповядай.

— Това ли е? — попита учудено Мърсър.

— Аха.

Автобусът се люшна и потегли. След трийсет секунди Сайкс се обади по радиото и каза, че никой не ги следва. Бяха на чисто. Бук се готвеше да напусне наблюдателния си пост.

Мърсър му благодари и извади слушалката. Имаше малко кръв по ризата и джинсите му, но петната бяха потъмнели и не се забелязваха. Той си оправи сакото и се наведе към Джейсън.

— Слушам те.

— Как си? — попита го първо Джейсън. Беше загрижен. Не беше свикнал да вижда Филип Мърсър толкова объркан.

— Чудесно. Макар че днес всичко мина горе-долу както очаквах, все още съм пораздрусан.

— Естествено, след като се опитаха да те убият.

— Не това. Насмешката. Начинът, по който онзи ми помаха — сякаш за да ми покаже, че най-слабите му усилия са по-успешни от моите най-добри. Това ме подразни. Много.

— Аз бих се впечатлил повече от опита да ме намушкат, но всеки си има вкусове.

Мърсър разтърси глава.

— Да се върнем към важната част. Кажи ми какво имаш.

— Добре. — Джейсън, изглежда, все още не бе убеден напълно, че това може да е по-важно от другото, но реши, че е най-добре да продължи. — Изчислих обема на геода от снимките, които ми прати — както ме помоли. После премерих образеца от Индия и направих необходимите изчисления, за да получа теглото на кристалите, изнесени от пещерата в Афганистан и натоварени на самолета на Амелия Еърхарт. Като се има предвид обемът камъните и необходимостта да са прибрани в защитна обшивка, логично е да се сметне, че са били поставени в предния товарен отсек на самолета. От което пък определих отстоянието им от радиоапаратурата и навигационните инструменти.

— Дотук ясно.

— Това си е чиста математика, нещо, което можеше да свършиш и сам.

— Нямах време. Какво нататък?

— Моделирах електромагнитните вариации на кристала, който ми прати. Между другото, там има доста странни феномени. Не бях виждал подобно нещо.

— Не мисля, че някой е виждал — отбеляза Мърсър.

— Притежава твърдост, която е доста високо по скалата за диаманти. А електромагнитните свойства покриват целия спектър. Проводници, изолатори, полупроводници — нищо чудно утре да наблюдаваме и ефекта на Джозефсън. Освен това действа като усилвател на микропулсации.