Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Докато се издигаха все по-високо в планината, Мърсър продължаваше да се налива с течности. Височинната болест не беше шега. Никога досега не бе страдал от нея, но му предстояха доста сериозни усилия през следващите дванайсет часа, при това без нужната аклиматизация. Като предпазна мярка глътна и няколко тиленола: знаеше, че главоболието е един от първите симптоми. Сънливко, снайперистът, го видя да гълта таблетките и одобри действията му с вдигнат палец. Мърсър отвърна със същия жест и наемникът кимна, после намести шапката по-ниско над очите си.

След около час и половина Мърсър усети, че Букър го тупа по рамото. Завъртя се върху тясната седалка и пъхна глава в пилотската кабина.

— Какво има?

— Наближаваме мястото с твоите координати — извика Букър над рева на двигателите. — Мислех, че искаш да огледаш.

Мърсър кимна, преизпълнен с опасения. Тази мисия му се бе сторила опасна още от мига, в който Шърман Смитсън му бе продиктувал координатите за мястото, където Майкъл Дилман твърдял, че е намерил мостра 681. Рискът се коренеше в това, че Дилман би могъл да описва място на десетки, дори стотици мили от целта. Тъй като образците бяха открити много преди създаването на модерните навигационни средства като джипиес, Дилман най-вероятно бе работил със секстант и с хронометър, който можеше да не е бил сверяван седмици или месеци, и бе трябвало да предполага и дори да гадае за някои други важни за определяне на местонахождението фактори.

Мърсър бе огледал в интернет точката, където се пресичаха координатите. Там имаше само дълбока сенчеста клисура. Но това съвсем не означаваше, че е мястото, където е била открита мостра 681. Мърсър можеше само да се надява, че Дилман е бил достатъчно педантичен в действията си, за да ги отведе максимално близо.

Земята под ниско летящия вертолет бе насечена от каньони и хребети, сменящи се в безпорядък. Всичко изглеждаше хаотично и същевременно запазваше монотонността на цветовете. Вместо кафявото, което преобладаваше около Кабул, тук светът бе обагрен в сивкави оттенъци, които на места избледняваха до бяло. Труднодостъпен терен, по който най-късото разстояние никога не беше правата линия. Небето също не изглеждаше обещаващо — имаше оловносивия цвят на буреносни облаци.

Букър разделяше вниманието си между панорамата под тях и екрана на джипиеса, на който бе въвел целта им. Мърсър виждаше само топографските особености, докато тримата наемници зад него следяха бдително за движение, което би могло да издаде талибански позиции. От време на време Мърсър виждаше, че Сайкс предава инструкции на Ахмад за корекция на курса.

След минута Бук посочи с палец надолу и Мърсър прочете по устните му, че казва: „Увисни тук“.

Мърсър огледа терена под тях за нещо, което би могло да му се стори познато. В началото ждрелата, стръмните склонове и дълбоките долини му се сториха еднообразни. Наистина ли тук Дилман бе намерил загадъчния минерал, който бе нарекъл Повелителя на светкавиците, а после бе предал на Хърбърт Хувър, за да бъде класифициран и прибран надлежно в колекцията му? Както и на сателитните снимки, нищо в този район не притежаваше някаква геологична стойност. Приличаше на всяко друго забравено от бога кътче в тази страна — голо, безрадостно, необитаемо, отблъскващо и непривлекателно.

Картината не се промени към по-добра след като Сайкс му подаде мощен военен бинокъл. Ахмад кръжеше над мястото, за да затрудни всеки, решил да се упражнява в стрелба по тях, но Мърсър успя да огледа подробно района.

— Да огледаме периметъра на пет мили наоколо — извика той на Бук. Сайкс кимна и предаде разпореждането на Ахмад. Както бяха обсъдили по-рано, разполагаха само с петнайсет минути летателно време преди да се наложи Ахмад да се отправи към Хост, за да презареди.

Полетяха в разширяваща се спирала около точката, зададена от Майкъл Дилман. Мърсър естествено не бе очаквал да открие голям светещ знак, сочещ място на разкопки, но колкото повече се отдалечаваха от пресечната точка, толкова по-малки бяха шансовете да намерят нещо. Когато търси нещо, човек или отива там, където са му казали, или претърсва целия район — стига да разполага с достатъчно ресурси.

Вертолетът кръжеше над нащърбения планински масив и Мърсър оглеждаше за каквото и да е, дори най-малък знак. Всички хребети и склонове изглеждаха еднакви. Нямаше дори място, което да определят за ориентир, нищо, което да им помогне в издирването. Не беше сигурен за какво точно трябва да гледа, за да разбере, че е то, ако го види. Нямаше нищо, което да привлича интереса, и той започна да се обезсърчава, дори да си мисли, че цялото това пътуване е колосална загуба на време.