Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Все пак реши, че ще е най-добре да се върнат на пресечната точка и да започнат оттам. И тъкмо да потупа Бук по рамото, за да му го каже, нещо долу привлече вниманието му. Беше цепнатина в един от планинските склонове, в началото на тесен каньон. Единственият начин да бъде забелязана бе ако човек застане в подножието ѝ или се намира в небето, както бяха те сега.

Той я посочи на Сайкс.

— Виждаш ли върха на онази покрита със сняг планина, която прилича на пипала на октопод? Погледни под нея и вдясно. Към тясната долина. На какво ти прилича онова, където се срещат двете заоблени части?

— На цепка на задник — отвърна Сайкс ухилено, след като и той забеляза аномалията.

— Помниш ли какво ти казах за бележките на Дилман? Че мострата идвала от „ануса на Земята“. Обзалагам се на каса уиски, че е имал предвид онова ждрело между склоновете.

Букър кимна.

— Ама и вие геолозите имате доста странно чувство за хумор.

— Така е. Това е нашето място.

Сайкс каза на Ахмад и пилотът огледа района за подходящо място за кацане. Имаха късмет, защото на няколко мили встрани на един от склоновете забелязаха равна естествена площадка. Афганистанецът ги откара там и Букър въведе новата им дестинация в джипиеса.

Ахмад приближи зоната за кацане толкова стремително, сякаш смяташе само да прелети над нея, и закова вертолета в последната секунда, изправяйки носа му, сякаш е кон, комуто са дръпнали юздите. Беше майсторска тактическа маневра, но наемниците не си губиха времето да го поздравят. Наскачаха от вертолета и се втурнаха към багажния отсек да си приберат вещите. След броени секунди вертолетът набра височина и ги скри в облак от прахоляк.

Когато облакът се разнесе, четиримата наемници лежаха проснати на земята и оглеждаха района и близките хълмове за признаци на живот. Мърсър също бе залегнал в очакване Сайкс да даде команда, че всичко е чисто. Равномерното бумтене на отдалечаващия се вертолет постепенно заглъхна и бившите командоси от Делта останаха сами.

Въпреки че не бяха забелязали нищо подозрително не се надигнаха, за да се очертаят на фона на небето, а се движеха приведени по склона. Тези планини бяха сред най-сеизмично активните на света и нищо около тях не изглеждаше да е било изложено достатъчно дълго на капризите на времето. Камъните бяха натрошени и заострени, като естествени ножове, които можеха да нарежат незащитената кожа. От цялата екипировка, която му бе дал Букър, Мърсър бе най-благодарен за бойните кевларени ръкавици. Пистолетът му беше в кобура, но Сайкс и хората му оглеждаха терена през мерниците на автоматите си, които въртяха в полукръг, без да пропускат и най-малката подробност. Сайкс водеше, останалите се движеха на дистанция от петнайсетина крачки. Разпръскваха се и се събираха отново, когато теренът го налагаше.

През първата част от придвижването им през планината трябваше да се спускат по стръмен склон и това се превърна в почти неконтролируемо пързаляне. Дребни камъчета изхвърчаха изпод обувките им и постепенно се превръщаха в малки лавини. Едва когато стигнаха до твърда скала към средата на склона успяха да си възвърнат целенасоченото движение.

Да се отправят към долината би било истинско самоубийство в страна като Афганистан. Откриха една стара животинска пътека по средата на хълма и поеха паралелно на хребета, приближавайки се към целта. Въздухът беше студен и влажен, от време на време навлизаха в мъгливи облаци, достатъчно гъсти, за да наподобяват ситен ръмеж.

Пътеката скоро се изгуби и трябваше отново да поемат през камънаците, открити за отсрещния склон на планината и за всеки, залегнал там със снайперова пушка. Докъдето им стигаше погледът местността изглеждаше безжизнена и необитаема. Но Мърсър знаеше, че един умел снайперист може да се прикрие дори на толкова негостоприемно място и да се спотайва в скривалището си дни наред. Питаше се дали би усетил, ако някой го гледа, и трябваше да признае, че не е сигурен. Започна да върви малко по-бързо и да се привежда повече.

Отне им час да приближат на миля от целта. Сайкс даде знак за почивка и нареди на Сънливко да заеме позиция малко по-нагоре със снайпера. Мърсър лапна още няколко обезболяващи и ги поля обилно с вода. Дишаше доста тежко в разредения въздух, но не смяташе, че засега има симптоми на височинна болест. Не усещаше промени в зрението, не го болеше глава, нито му се гадеше. Напротив, дори се чувстваше по-добре, отколкото в съботна утрин след нощ с Хари в бара.