Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

На едно по-първично ниво мъжете в колата не бяха кой знае колко различни от онези примитивни ловци. Оръжията им бяха по-добри, езикът им — по-развит, но те все още бяха пропити с онзи праисторически кураж, който подклаждаше духа им и ги караше да се изправят срещу предизвикателствата, каквито и да са те.

Вертолетът се помещаваше в хангар в далечния край на международното летище, встрани от пътническите самолети и бойните изтребители на афганистанските ВВС. Бяха го изтикали от хангара и сега ги очакваше под открито небе. Изглеждаше толкова нескопосан, че приличаше на голям фургон с опашка и ротори с издатина отгоре, където бяха турбините на двата двигателя.

Пилотът вече седеше на мястото си и извършваше предполетната подготовка. Втори афганистанец стоеше при товарния отсек и помагаше на пътниците да наместят багажа си. Хората на Букър не си правеха труда да прибират оръжията си в калъфи, а ги носеха открито. Мърсър нямаше представа какви бюрократични пречки е трябвало да преодолеят, за да им разрешат това, но наблизо имаше няколко въоръжени афганистанци и Сайкс отиде да им раздаде цигари — от онези, които бе донесъл Мърсър. Мърсър предполагаше, че това е по-скоро проява на любезност и че истинският бизнес се движи на корпоративно ниво. Войниците незабавно запалиха цигари, изправени пред ярка табела, забраняваща пушенето, изписана на пущу и английски и с картинки, които би разбрало всяко дете.

Сайкс представи Мърсър на пилота Ахмад и после двамата обсъдиха синоптичната прогноза в района на полета. Имаше възможност да вали, но това нямаше да им попречи, нито да отложи експедицията. Поговориха за горивото и Ахмад увери Бук, че е уредил резервно зареждане в Хост.

— Добре — оповести гръмогласно Сайкс. — Да тръгваме.

Мъжете носеха западна екипировка, скрита под афганистански дрехи, които бяха изненадващо удобни и топли. Снаряжението на Мърсър бе поне петнайсет килограма. Част от него бе алпийска екипировка — въжета, клинове, карабини и стопери. Останалото бяха резервни пълнители за автоматите и някои геоложки принадлежности, които бе изровил от склада на компанията. Острата част на чука можеше да свърши работа вместо пикел, но се съмняваше доколко е издръжлива шейсетсантиметровата метална щанга, която бе взел. Беретата, която му бе дал Бук, бе прибрана в кобур, завързан на бедрото, и му придаваше известна увереност. Чувстваше се като каубой от стар уестърн.

Докато се настаняваха по седалките, старите турбини се пробудиха мъчително, една след друга. Двигателят забоботи, когато Ахмад включи трансмисията на роторите и те се завъртяха над тях. След минути целият вертолет се разтресе като миялна машина малко преди разпадане. Усещането не бе непознато на Мърсър. В края на краищата това бе много стар вертолет и изглеждаше сякаш ще му е нужна цяла вечност преди да набере достатъчно мощ, за да издигне масивното си туловище във въздуха.

Като поскърцващ товарен асансьор старият Ми се бореше и хриптеше и издаваше още цял набор ужасяващи звуци, докато оставаше земята под себе си. Слънцето тъкмо бе започнало да озарява планинските върхове. Снежните хребети хвърляха неописуеми златисти отблясъци и изглеждаха толкова девствено чисти, че за миг Мърсър забрави беднотията и мизерията на града, който се простираше под тях.

Само Ахмад и Сайкс имаха слушалки, а руският вертолет бе твърде шумен, за да разговарят с друго, освен с викове, така че Мърсър се приготви за двучасово пътуване над едни от най-незаселените райони, простиращи се чак до границата с Пакистан. Към места, за които все още можеше да се каже, че никога не са били окончателно завладявани.

В ума му внезапно изникна една фраза от Едуин Олдрин [64] Американски астронавт, пилот на лунния модул на „Аполо 11“ и вторият човек, стъпил на Луната — Б.пр. , за Луната, която била „величествена пустош“. Същото можеше да се каже за Афганистан. Под тях нямаше почти нищо освен скали и долини, върхове и примитивни селца край ниви, които се състояха повече от чакъл, отколкото плодородна почва. Беше твърде ранна пролет, за да има цъфнали дървета, и пейзажът бе като килим от различни земни тонове, които се преливаха и смесваха в еднообразна мозайка, простираща се чак до сребристите планини в далечината. Колкото и опитен пътешественик да бе, Мърсър не намираше в себе си сили да хареса тази сурова и безпощадна земя.

Вертолетът продължаваше да се носи с оглушително боботене. Двама от хората на Сайкс бяха заспали, или поне очите им бяха затворени. Трети оглеждаше земята отдясно, докато самият Букър на лявата седалка се озърташе за подозрителни движения долу. Бяха на достатъчна височина и летяха достатъчно бързо, за да се опасяват от РПГ, а талибаните не разполагаха с изобилие от ракети „Стингър“, за да обстрелват всеки прелитащ вертолет, но годините, прекарани в различни бойни зони, го бяха научили да е предпазлив.