Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Не. Било е осемнайсетгодишно девойче, Саманта Роудс, което бързало от работата си в „Старбъкс“ за лекция в университета в Мериланд.

— Без майтап? — възкликна Мърсър все още стреснат от новината, но и облекчен. Беше си представял мъже в черни дрехи и с автомати, снабдени със заглушители, които причакват и засичат колата на Кели.

— Ами да, без майтап — отвърна Лоуъл, все още разтревожен от случилото се с неговата партньорка, но припомнил си бързо неприязънта, която изпитваше към своя събеседник. Усети се по тона му.

— И как по-точно е станало? — продължи да настоява за информация Мърсър. Може наистина да беше съвпадение. Макар че ги ненавиждаше до смърт, знаеше, че тези неща се случват понякога.

— Според патрулния полицай момичето завъртяло рязко волана, за да избегне пресичаща пътя котка, и се забило отстрани в колата на Кели. Има счупен крак и си е ударила главата в страничния прозорец, достатъчно силно за да строши стъклото. Тъкмо това най-много безпокои лекарите. В съзнание е, но е малко унесена.

— Сътресение — каза Мърсър.

— На такова прилича — съгласи се Лоуъл. — Защо я търсиш?

— Проследих една от уликите, на които се натъкнахме сред боклука на Джейкъбс. Обадих се в президентската библиотека „Хувър“ за една мостра, 681. Кели каза ли ти за нея?

— Ако питаш мен, това са глупости. В това парче хартия може да са си увивали обяда.

— Било е най-малко на петдесет години според вашите специалисти — възрази Мърсър.

— Няма нищо там, Мърсър. Разбирай ме както искаш, но нашето участие в това разследване е съвсем периферно. Истинската работа е на местопрестъпленията в Средния запад. Не тук във Вашингтон. Агент Хепбърн те държи в течение само за да се залъгваш, че вършиш нещо полезно и помагаш на мъртвия си приятел. Веднага щом приключим с разпитите при теб и Уейсман официално пускаме кепенците. Разбра ли?

— Не — отвърна Мърсър. — Това може да води към нещо.

— Би било загуба на важни човешки ресурси. Остави на ФБР да се занимава с разследването, а ти си гледай шибаните камъчета. — И Лоуъл прекъсна връзката.

Мърсър едва се сдържа да не запокити телефона през стаята. Нямаше нищо по-лишено от въображение и способности от бюрократичния ум. Той набра номера на болницата, но оттам му отговориха, че само роднини и колеги на Хепбърн могат да получат информация.

Мърсър затвори и се подпря на бара. Погледна Драг. Кучето му помаха лениво с опашка и затвори очи. Хари и Джордан се върнаха от кухнята с чинии, отрупани с остатъци от празненството на Хари — имаше дори омар, сирене, пушени гърди и домашен хляб, който все още ухаеше сякаш е току-що изваден от фурната.

— Кели Хепбърн е катастрофирала тази сутрин — каза Мърсър и в помещението настъпи смразяваща тишина. — Има счупен крак и вероятно мозъчно сътресение. Не мога да се свържа с болницата, защото ФБР са поставили завеса, но Лоуъл бе така добър да ме информира, че началниците му не се интересуват особено от разследване в посока библиотека „Хувър“.

— Мамка му! — изруга Хари.

— Нещо такова, да.

— Ами хората, които са убили Ейб? — попита Джордан.

— ФБР ще продължи разследването, естествено, но доколкото разбрах от Лоуъл, от нас вече няма нужда.

— Защо пак не се обадиш на Дик Хена? — предложи Хари.

— Едно е да го използвам за протекции, друго — да искам да се меси в текущо разследване. Просто не мога да го направя.

— И какво ще правим сега? — попита Джордан.

— Не съм сигурен. Предполагам, ще зависи от това, което ще узнаем от библиотечния архивист. Ако е нещо обещаващо, ще трябва да го прехвърлим на Лоуъл и да чакаме. — Не добави, че каквото и да намерят, смята да продължи със собственото си разследване.

Към четири следобед телефонът иззвъня. Мърсър позна кода на Айова. Вдигна го още преди да е звъннал втори път.

— Мърсър.

— Доктор Мърсър, Шърман Смитсън се обажда.

— Господин Смитсън, радвам се да ви чуя отново. Благодаря ви.

— Няма защо. За мен беше удоволствие — отвърна архивистът вече не така резервирано както по-рано. — Още повече защото мисля, че имам успех.

— Наистина?

— Именно. Президентът Хувър е притежавал нещо, което е нарекъл мостра 681. Била му е пратена от човек на име Майк Дилман някъде след Втората световна война, но преди Хувър да стане президент. Съжалявам, че не мога да съм по-точен за това.

— Знаете ли нещо повече за този Дилман?

— Не, за мое съжаление. Никога не бях чувал за него, а проверих цялата база данни. Не се споменава никъде в архивите на президента Хувър. За всеки случай надзърнах и в интернет. Прегледах десетина души с това име, но никой няма някаква историческа значимост. Ще трябва да оставя този въпрос на вас.