Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Когато бях болна като малка, мама винаги ми даваше супа топчета и джинджифилов ейл. До ден днешен ги свързвам с болестите.

— Аз съм така с кубчетата бульон — призна Мърсър, докато слагаше лед и наливаше. — Миризмата им може да ме накара да пипна грип.

— Благодаря. — Джордан взе чашата, отпи дълга и жадна глътка и гласът ѝ отново стана дрезгав. — Къде е Хари?

— С Драг излязоха да изпратят агент Хепбърн. — Мърсър посочи торбите с покупки. — Тя ти купи някои тоалетни принадлежности и бельо.

— Много мило от нейна страна. Вярно, че ще са ми нужни. — Тя скочи от стола и Мърсър неволно плъзна поглед по стройните ѝ крака. Хитра маневра, от която едва не му секна дъхът.

Джордан взе торбите и не се върна цели трийсет минути. От Хари също нямаше следа, което подсказа на Мърсър, че двамата с Драг са се отбили в „Тини“ за едно бързо. Когато Джордан най-сетне излезе от спалнята, носеше бяла мъжка блуза и си бе сложила грим, а косата ѝ бе сресана и спусната на раменете. Изглеждаше секси и уязвима…

— Да чуем сега. Какво се случи, докато бях в несвяст?

— Боклукчийското кошче на Джейкъбс ни отведе доста далече. Сред онези неща е имало восъчна хартия. В нея е било увито нещо, което, ако се съди по надписа, който разчетохме с труд, е „мостра 681“ и по някакъв начин е свързано с Хърбърт Хувър. Утре ще се обадя в президентската библиотека, за да видя дали могат да хвърлят някаква светлина върху тази загадка.

— Значи нямаме никаква представа каква може да е тази мостра и как е свързана с Ейб и онази професорка от Северозападния?

— Двата университета отказват да дадат информация, но се носят слухове, че са се занимавали с неизследвана досега страна на климатичните промени.

— Една от любимите ми теми — призна Джордан. — Какво ли са търсели?

— Отделих известно време за това и единствената причина, поради която може да са били в мината, би била ако експериментите им трябва да са на място, където не проникват космически и други фонови лъчения. Доколкото си спомням, напоследък имаше някои разработки относно влиянието на космическите лъчи върху облачната структура. Това не е по моята специалност, но някъде четох, че тези открития са свързани с една алтернативна теория, в противовес на разпространеното мнение, че въглеродният двуокис може да е единственият виновник за глобалното затопляне през последните стотина години.

Джордан внезапно присви очи и се поизправи на дивана.

— Няма начин. Чувала съм за тази теория и мога да ти кажа, че вече беше отхвърлена. Създаваният от човека въглероден двуокис предизвиква глобалното затопляне и всеки, който твърди иначе, просто не разпознава белезите в климатичните изменения.

Както Мърсър бе казал по-рано на агент Хепбърн, темата за климатичните промени бе емоционално заредена и той виждаше как възбудата на Джордан Уейсман нараства. Това, което го учудваше, бе, че активисти като нея смятат, че защитават научна теория, ала всъщност бранят само собствените си политически или философски пристрастия.

Обикновено той избягваше да влиза в спор с хора, застанали упорито на своето мнение, но като учен не можеше да подмине изказването ѝ без коментар.

— Не съм следил внимателно споровете за климата, но бих искал да спра вниманието ти на нещо, което ще ти покаже, че по-скоро произнасяш пропагандистки лозунги, отколкото научни твърдения. — Тя отново присви очи и ако се съдеше по езика на тялото ѝ, се готвеше за отпор. Въпреки това Мърсър продължи: — Въглеродното замърсяване не е научен термин. Дори стоварването на вината върху въглерода е опит за демонизиране по асоциация. Хората чуват за „въглеродно замърсяване“ и си представят димящи купчини пепел или сажди. Ние не говорим за въглищен прах или индустриални отпадъци. Става въпрос за въглероден двуокис, невидим газ, който издишваш около двайсет хиляди пъти на ден и който поглъщат растенията. Да го наричаш въглерод, или въглеродно замърсяване, не е нищо повече от лош пиар. Същото може да се каже и за обвинението ти относно онази част от учените, които „не разпознавали белезите на климатичните промени“. Повечето хора смятат, че парниковите газове ще доведат до покачване температурата на планетата. Но това дори не е част от дебата. Въпросът е колко и какво можем да направим за това. Като поставяш етикети на онези, които се съмняват в догмата, ти се опитваш да перифразираш темата, за да докажеш и другата лъжа, която напоследък изниква често в публичното пространство — че науката е константа. Науката никога не е постоянна величина и всеки, който твърди иначе, просто лъже.