Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Беше снимка на восъчна хартия, тъмножълта и очевидно стара. Краищата ѝ бяха напукани и смачкани, сякаш е била увита около нещо с размерите и формата на морков. Мърсър забеляза останки от печатен текст на едно място, но колкото и да се опитваше, не успя да го разчете, дори при максимално увеличение.

— Някаква идея какво пише тук?

Хепбърн взе таблета, прелисти няколко снимки и му показа друга. Беше максимално увеличение на текста.

— Най-доброто, което успяхме да направим.

На екрана бе изписано:

остра 681

Нъ б л урър

— Да ви говори нещо?

— Вашите хора нищо ли не успяха да изровят? — отвърна с въпрос той.

— Нищо. Като услуга — не забравяйте, че разследването вече не е сред приоритетните — един от лабораторните плъхове го прати на дешифриращата програма и на графолог, но и оттам нямаше резултат. На повече помощ от лабораторията едва ли можем да се надяваме, освен ако не открием директна връзка с тероризма. Не си правете труда да търсите из Гугъл, Бинг или Яху. Прекарах няколко часа в тях и прегледах всички дивотии, които имат дори най-далечна връзка.

Хари бе навлякъл бял дъждобран върху сакото си и тъкмо се готвеше да постави каишката на Драг, но се спря, доближи ги отзад и надзърна в екрана.

— Пробвахте ли с мостра 681 вместо „остра“?

— За какво говориш? — погледна го агент Хепбърн.

— Когато хартията се е смачкала, една от буквите е била изтрита. Това не е „остра 681“, а „мостра 681“. А на втория ред „урър“ може да е остатък от име, например Мурър.

На Хари му отне петнайсет минути да измъкне Драг от къщи, да го разходи да си свърши работата и да го върне. Дотогава Хепбърн и Мърсър бяха проверили няколко десетки фамилии, завършващи на „урър“. Единствената доста далечна възможност бе адмирал Томас Мурър, офицер от Обединените щабове, починал преди десетина години.

Хари си свали сакото и отново се настани на столчето пред бара. Кели смръщи нос, когато от него полъхна на цигари.

— Някакъв напредък? — попита той и сръбна от разводнените останки уиски в чашата си.

— Не особен — призна Мърсър.

— Така и предполагах. Имената, завършващи на „урър“ не са чести. Затова предположих, че първата съгласна не е „р“.

Мърсър изстена наум. Трябваше да се сети, че Хари ще измисли нещо. Старецът се занимаваше вече шейсет години с кръстословици и всякакви други ребуси с думи. Веднъж пред очите на Мърсър позна думата от „Колелото на съдбата“ още по първата буква. Там, където се бяха провалили мозъците и компютрите на ФБР, опитът на Хари се оказа безценен.

— Мисля, че първото „р“ е „в“. Това е „увър“, а не „урър“.

— Добре — кимна Хепбърн. — Стигаме до Нелб Увър. — Започна да пише в таблета. — Което също няма смисъл.

Мърсър най-сетне започна да разбира механизма, който прилагаше Хари.

— Първата буква не е „н“. И тук при сгъването буквата е била изядена. Мисля, че е „х“. — Изведнъж очите на Мърсър се разшириха и всичко в главата му придоби кристална яснота. Знаеше кое е името, изписано върху восъчната хартия, макар все още да не можеше да си обясни какво търси там. — Това „л“ всъщност е с чертичка и става „т“. Я да видим какво се получава…

Тя написа „Хъбт увър“ в търсачката и таблетът изплю отговора, който им бе убягвал целия следобед — Хърбърт Хувър.

Хърбърт Хувър, президентът? — попита Хепбърн, смутена от резултата.

Мърсър кимна.

— Преди да се заеме с обществена работа по време на Първата световна война, когато създава филантропска организация, спасила много мъже, жени и деца от гладна смърт в Белгия, Хувър е спечелил милиони като минен консултант и предприемач. Имал е бизнес в Китай, Русия и Австралия. И още няколко места, ако не се лъжа.

— Той е бил Мърсър преди Мърсър да стане Мърсър — закима Хари. — Разбира се, Хувър е бил и квакер, което означава никакъв алкохол, така че предполагам е бил по-трезва версия на Мърсър, преди Мърсър да стане Мърсър.

— Благодаря, че ме превърна в легенда. — Мърсър погледна Кели. — Мостра 681 може да е геоложки образец, който е намерил по време на професионалната си дейност. И да ни осигури пробива, който търсим.

— Как?

— Президентската библиотека „Хувър“ — обясни той. — Нямам представа къде се намира, но би трябвало да е архивирала всичко, което се знае за Хувър или е свързано с него преди, по време на и след неговото президентство. Ако той е намерил тази „мостра 681“ или има някаква връзка с нея, там ще търсим ключа.