Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Трябваше да признае, че в конкретния случай той е външен човек. След последните национални избори беше изгубил поста си на специален научен съветник в администрацията на президента на САЩ, служба, която не изискваше много от него, но му отваряше всички врати във Вашингтон. Сега бе един най-обикновен гражданин и въпреки че приятелството му с Дик Хена му бе осигурило известно уважение от страна на службите, не хранеше илюзии, че агент Хепбърн ще се чувства задължена да го държи информиран за хода на разследването. Не беше длъжна да споделя нищо с него, колкото и отчаяно да се нуждаеше от информация. Искаше справедливост за убийството на Ейб, но същевременно си даваше сметка за общата картина. Това престъпление бе с много пластове, с много сенки, спотайващи се в мрака. Някой бе платил много пари, за да вземе това, което бе носил в мината Ейб, и не се беше интересувал дали при изпълнението на тази задача ще има жертви.

Досега живота си бяха изгубили само Ейб, доктор Тюнис и нейните колеги, както и операторът на асансьора, но беше цяло чудо, че към тях не се прибавиха още жертви в колежа. Затова пък имаше десетки ранени и ако Мърсър не успееше бързо да разгадае тази мистерия, броят на жертвите можеше да нарасне.

Трийсет минути по-късно Кели Хепбърн излезе заднешком от стаята и затвори тихо вратата. Дойде в читалнята тъкмо когато Хари бе завършил кръстословицата и се надигаше. Беше пладне — време за първото питие през деня.

— Ще искаш ли нещо, скъпа? — попита я Хари, докато заемаше мястото си зад махагоновия бар. Между множеството бутилки имаше старинен дървен глобус, целият окичен със забодени карфици. Карфиците обозначаваха местата, където е пътувал Мърсър, и изглежда, че с изключение на Антарктида, нямаше много непосетени кътчета на планетата.

— Диетична кола, ако ви се намира — отвърна тя и се настани до Мърсър. — И, мистър Уайт, имайте предвид, че ако още веднъж ме наречете „скъпа“, ще ви застрелям.

— Имаме само обикновена — отвърна Хари, като извърна глава от отворения хладилник. — Предполагам, че това важи и за „сладурче“, нали?

— Обикновена става и очевидно сте доста схватлив за човек, вече стъпил с единия крак в гроба.

Мърсър се разсмя и дори Хари не се сдържа и се изкиска.

— Смятах, че обучението във ФБР напълно заличава чувството за хумор — подметна Мърсър.

Кели Хепбърн си свали сакото и го окачи на облегалката на стола.

— Обикновено е така, но точно в този ден отсъствах от занятия.

Хари сложи пред нея чаша с лед и кутия кола, намигна ѝ и каза:

— Едно на нула за тебе, малката.

— Джордан заспа ли? — попита Мърсър.

— Температурата спадна и се унесе. И без това приключих с въпросите към нея. — Наля си кола и загледа пропукващите ледени бучки. Вдигна чашата, отпи и се намръщи, когато газираното я удари в носа. — Доктор Мърсър…

— Само Мърсър — каза той. — Използвам титлата, за да впечатлявам момичета и управители на ресторанти.

Тя повдигна вежди.

— Аз не влизам ли в някоя от тези категории?

— Само ако може да му уредите хубава маса — обади се Хари, без да вдига поглед от чашата си.

Хепбърн се усмихна.

— Добре, Хари, едно на едно. Та значи, Мърсър, предполагам вече си давате сметка, че случаят не е за ФБР?

— Знаех, че това ще стане рано или късно. Не става дума за тероризъм в традиционната представа на това понятие, а и след изчезването на убийците няма смисъл да се бърза.

— Прав сте. Дори помолих доктора да дойде с мен тази сутрин и да прегледа Джордан, но ми отказа. Благодарение на приятелството ви — на вас и на Хари — с една високопоставена персона успях да уредя да извършат поне начален преглед на събраните от вас улики. Подробният анализ ще трябва да почака. Същото се отнася и за компютрите на колежа „Харт“ и Северозападния. Ако до ден не открием нещо интересно в работата на доктор Тюнис, случаят ще бъде изтикан на заден план и нещата ще се протакат със седмици. Зная, че въпросът е личен за вас, и исках да съм откровена.

Мърсър кимна.

— Сигурен съм, че правите каквото е по силите ви.

— Не смятам, че ще се случи нещо повече, освен ако онези типове не ударят пак.

— И тъй като са получили каквото им трябва от Ейб и са заличили следите от двата колежа, вече са на чисто.

— Именно. — Тя отново вдигна чашата.

— Предполагам това означава, че случаят няма да ви донесе особена полза за кариерата.

— Нещата се объркаха достатъчно, когато вашият приятел, бившият директор Хена, позвъни на сегашния ми началник.