Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Ей, задник — не се сдържа Нейт Лоуъл. — Каквото и да си прибрал от местопрестъплението, вече е попречило на нашето разследване. И не може да се взема под внимание, ако има съдебно дирене, защото ще се смята за опорочено.

Мърсър се постара да сдържи гнева си.

— Агент Лоуъл, това, което спасих от пълно унищожение от включената противопожарна система, няма да помогне ни най-малко, за да бъдат осъдени убийците. Исках само да намеря обяснение за избиването на онези хора и евентуална следа към техните убийци.

Лоуъл се наведе напред, стиснал челюсти, сякаш предъвкваше следващите си думи преди да ги изплюе към Мърсър. Вместо да се занимава с него Мърсър извърна ядния си поглед към Кели Хепбърн.

— Склонен съм да предположа, че Ейб е взел със себе си в Лейстър някакъв важен геологичен образец. Надявах се, че в каквато и кутия или плик да е бил сложен, опаковката е била изхвърлена в боклука, докато го е прехвърлял на по-сигурно място в багажа си. Може и да греша, но ми се струваше логично.

— Каква пък логика може да има тук… — почна Лоуъл, но Хепбърн сложи предупредително ръка на рамото му.

— Доктор Мърсър е прав, стига боклукът да не е бил изхвърлен след като Ейбрахам Джейкъбс е отпътувал за Минесота.

— Ейб пристигна сутринта, когато го убиха, а аз бях в кабинета му двайсет и четири часа по-късно. Той е единственият, използвал това кошче. — Мърсър вдигна торбата с мокрите хартийки. — Тези неща не са се озовали там с вълшебна пръчица.

Макар че записваше разговора с телефона си, агент Хепбърн си водеше и записки в бележника. Прелисти няколко страници и каза:

— Казвате, че вчера за пръв път сте се срещнали с Джордан Уейсман?

— Да, точно така — потвърди Мърсър и се облегна назад, забелязал, че Лоуъл още е настръхнал.

— Но не сте чували за нея преди това? — попита Хепбърн и в гласа ѝ се прокрадна съмнение. — Тя е обяснила, че Ейб ви е общ приятел.

— Повярвайте ми, агент Хепбърн, Ейб Джейкъбс бе най-великодушният човек, когото съм срещал. Той събираше приятели през целия си живот и има стотици студенти и колеги, които спокойно могат да се нарекат негови приятели. Познавам някои от тях — с повечето не съм се виждал от години. Така че преди да зададете следващия си въпрос — не, нямаше начин да съм сигурен дали Джордан и Ейб са били приятели. Съветвам ви да се свържете с баща ѝ и да разпитате за връзките им с Ейб.

Тя побърза да запише предложението му в бележника.

— Ние, разбира се, бихме искали да поговорим с нея.

— Нямате проблем от моя страна — отвърна Мърсър, — но тя спи и има температура. Не е спадала от сутринта и вероятно ще трябва да я заведа на доктор.

— Има ли проблем, ако оставя агент тук? — попита Хепбърн.

— Никакъв, стига да не е агент Лоуъл.

Лоуъл едва не подскочи и този път челюстта му заработи в ускорен режим.

— Успокой се — каза му Мърсър. — За твоя защита е. След като Драг опита феберейски задник нищо чудно да му се услади да повтори с твоя.

Агентът изхвърча от стола като тапа от шампанско, задвижван от нараненото си его.

— Ах, ти, копелдак такъв!…

— Спри, Нейт — извика му Кели Хепбърн. — Това е заповед. — И изгледа Мърсър изпод вежди, сякаш се опитваше да му внуши, че не бива повече да предизвиква партньора ѝ.

Мърсър сви рамене. Беше го направил, защото в противен случай щяха да му оставят точно Лоуъл и ако по някаква причина този тип прекрачеше границата, щеше да се наложи да му даде урок. А ако това се случеше, като се имаше предвид, че Лоуъл е на служба, Мърсър можеше да бъде обвинен в нападение на служебно лице. Не би искал да подлага на изпитание приятелството си с Дик Хена чак дотам. По-добре беше да провокира Лоуъл в присъствието на шефката му и да уреди изключването му от групата. Все някой от колегите му можеше да им послужи за детегледачка.

— Излез навън да се разведриш — нареди ядосано Хепбърн на Лоуъл.

Той изсумтя ядосано и излезе. Мърсър едва не се разсмя. Чу шум откъм вратата и предположи, че Хари и Драг се връщат и че Хари се опитва да задържи кучето да не ухапе Лоуъл. Подсмихна се на гюрултията и Кели Хепбърн също си позволи да се усмихне.

— Съжалявам за Нейт — каза тя. — Напоследък имаше сериозни проблеми в кариерата и май му се отразява зле.

— Това извинение ли е?

— Обяснение.

— Прилича на човек, дето повече ще му отива да рита врати.

— Беше добър агент, докато не получи куршум в корема. Възстанови се достатъчно, за да остане в Бюрото, но с дните му за ритане на врати е приключено. — Кали Хепбърн се надигна да си върви. Мърсър също се изправи и взе плика с улики.