Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Агент Хепбърн — прекъсна я Мърсър, — тъй като явно намерението ви е било да нахлуете в къщата ми, мисля, че не е необходимо да се извинявате. Съжалявате, защото по случайност познавам бившия директор на ФБР и той е успял да каже на настоящия ви началник за мен. Съжалявате за лошо подбрания момент. Ако Хари се бе забавил още десетина минути с разходката на Драг, той вероятно щеше да се изпишка вкъщи, но тогава заместник-директор Хигинс щеше вече да ви е позвънил, за да ви предупреди да не се отнасяте с мен като с обикновен заподозрян, а просто да почукате на вратата. Прав ли съм?

Този път усмивката ѝ бе малко по-широка.

— Да, сър. Прав сте.

— Кабинетът ми е в дъното, зад кухнята. Ще проверя как е Джордан и ще се срещна с вас двамата там след минутка. Ако желаете, може да си направите кафе, но се съмнявам, че млякото в хладилника е в срок на годност, така че ще се задоволите с черно.

— Не забравяй за партито — обади се Хари, докато дърпаше каишката на Драг, за да го накара да стане от пода. — Купих прясно соево мляко. Някои от гостите ми имат лактозна непоносимост. — Направи гримаса. — А на някои не им пука, че имат.

Джордан все още бе под въздействието на лекарствата и не бе забелязала, че са я вдигнали от леглото и са я сложили във фотьойла. Мърсър я вдигна на ръце за втори път, върна я под завивките и изгаси светлината. Отдели няколко минути да смели кафе на старата машина зад бара, взе плика с документите от кабинета на Ейб Джейкъбс и отиде при двамата агенти, които го чакаха. Нейт Лоуъл седеше на един от столовете пред бара и се опитваше да не прилича на бик, на който са нахлузили позорен хомот. Агент Хепбърн нямаше нищо общо с актрисата, с която делеше една и съща фамилия, но беше красива по свой начин. Беше се надвесила над един геоложки образец, който Мърсър държеше като украса на масата — зеленикавосивия камък.

Бе доста ронлив и всеки, който нямаше нужното образование, би го подминал с презрение.

— Това е кимбърлит — обясни Мърсър, докато я подминаваше и се разполагаше на високото столче. — Наречен на Кимбърли, Южна Африка, където се намира първата в света индустриална мина за диаманти.

— Ценен ли е? — попита тя и седна до Нейт Лоуъл. Беше включила записващото устройство на телефона си.

— Не — отвърна той. — Просто сувенир.

Технически погледнато не лъжеше. Сам по себе си кимбърлитът не представляваше особена ценност. Друго нещо бе едрият диамант, сраснал се с долната страна. Той сложи на масата пластмасови чашки.

— Защо не започнете от самото начало? — предложи Кели Хепбърн.

— Преди да го направя, искам да попитам нещо. Някой от вас сети ли се да постави охрана пред дома на доктор Сюзан Тюнис, научния ръководител на проекта, чийто екип бе нападнат в Минесота?

Двамата агенти се спогледаха и за Мърсър не бе трудно да дешифрира посланието.

— Кабинетът ѝ в Северозападния университет и домът ѝ в Еванстон са разрушени. Мъжът ѝ извади късмет и е пострадал леко, докато се е опитвал да влезе в горящата къща. Станало е около пет часа след убийствата в мината — каза агент Хепбърн.

Мърсър направи някои бързи изчисления. Бяха ударили дома на доктор Тюнис в покрайнините на Чикаго на път за къщата на Ейб в Охайо. Времето, което бяха отделили, за да претършуват кабинета ѝ и дома ѝ, обясняваше преднината му в къщата на Ейб. Ако не бе успял да стигне там навреме, Джордан Уейсман сто на сто щеше да загине.

— Ами изследванията ѝ? — попита Мърсър, като се стараеше да овладее чувствата си и да се съсредоточи върху разследването. — Успяхте ли да измъкнете нещо полезно от компютрите в колежа „Харт“? Над каквото и да са работили, вероятно тъкмо то е причината да ги убият.

— Наши хора вече се занимават с това, доктор Мърсър — увери го Хепбърн. — Моля ви, защо не ни разкажете всичко отначало?

За втори път Мърсър разказа цялата история, като се стараеше да е максимално подробен. Кели Хепбърн изглеждаше впечатлена от измъкването му от мината и последвалото преследване с багер. Нейт Лоуъл го гледаше, сякаш дрънка глупости.

— Можете да потвърдите историята ми при детектив Пол Джерард от Минесотската щатска полиция — завърши Мърсър, без да го е грижа за това какво мисли Лоуъл. Този тип явно беше подозрителен по природа.

— Запознахме се с доклада му — потвърди Хепбърн, — макар че не знаехме защо ви е освободил от списъка на свидетелите.

Мърсър си позволи лека усмивка.

— Не го винете. Измъкнах се минутка преди да осъзнае колко съм полезен. В тази найлонова торба се съдържа всичко, което успях да спася от кабинета на Ейб. Сигурен съм, че вашите хора също са претърсили мястото, така че добавете и съдържанието на кошчето му за боклук към останалите улики.