Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Съжалявам за това — каза Мърсър. — Просто се опитах да попреча едно малко объркване да се превърне в публичен линч.

— Просто защитавахте себе си и Джордан. Не мога да ви виня за това. — Агент Хепбърн отпи отново от чашата и се надигна. Наметна си сакото и го приглади върху кобура с пистолета. — Докато не съм забравила, ще ми трябват няколкостотин долара.

— Моля?

— Не ви изнудвам. Джордан не е в състояние да пътува, а са ѝ нужни някои неща. Ако не държите сам да купувате дамски принадлежности от близкия супер, съветвам ви да ми дадете парите и да не задавате излишни въпроси.

Мърсър побърза да отброи три стодоларови банкноти. Тя се пресегна и дръпна от портфейла още една.

— Ще се свържа с криминолозите, за да видя има ли някакви предварителни резултати от изследването на хартиите от боклука. Ще се върна когато взема нещата за Джордан и получа новини.

Докато Хари и Драг гледаха полицейски сериал на бара, а Джордан се бореше с треската в спалнята за гости, Мърсър прекара остатъка от деня в кабинета на долния етаж. Първо се свърза с управителите на Лейстъровата мина, за да провери какво е станало с хората от неговия курс и да се увери, че мината е получила последния превод за наема и че застраховката е прекратена. След това написа подробна рецензия за това как се е справил всеки от курсистите, което му отне по-голямата част от следобеда.

Джордан се събуди привечер. Температурата ѝ бе спаднала, но се чувстваше още по-слаба. Успя да вземе душ, докато Хари и Мърсър смениха подгизналите от пот чаршафи, и хапна няколко лъжички супа, преди отново да се унесе в сън.

Агент Хепбърн се обади към шест и попита дали е късно да намине и да разкаже какво е узнала. Пристигна след половин час, тъкмо когато Мърсър се прибираше с купената готова храна за вкъщи.

Хепбърн сложи в коридора няколко плика с покупки с надписи от аптеката и магазина за бельо в близкия мол. Изглежда, Джордан Уейсман възнамеряваше да остане тук по-дълго, за което Мърсър нямаше нищо против.

— Мога ли този път да ви предложа нещо по-силно от кола? — попита Хари.

— Това синьо джони ли е? — попита тя, загледана в бутилката скоч на бара.

— Да, миличка — отвърна Хари с опит да имитира ирландски акцент.

Понеже знаеше колко е скъпо, Хепбърн попита Мърсър дали не възразява.

— Ни най-малко — увери я той. — Ако държите на мнението ми, скочът има вкус на… — щеше да каже „пикня на тибетски як и йод“, но се сдържа. — Важното е, че не го пия и можете да се разполагате с него. Хари, докато си там, ще ми направиш ли един гимлет?

— Действам.

Мърсър извади сандвичи, салати и супи и дори подреди сребърни прибори от едно чекмедже зад бара. Осведоми агент Хепбърн за състоянието на Джордан и каза, че според него на сутринта вече ще е на крака. От своя страна, тя разказа на Мърсър и Хари, че бащата на Джордан е потвърдил за съвместната си работа с Ейб Джейкъбс, но попитал защо името му е свързано с разследването на смъртта на пенсионирания металург. Хепбърн му казала, че това е стандартна процедура, но той станал още по-подозрителен, когато го попитала за дъщеря му. Потвърдил, че Ейб и Джордан били приятели, когато тя била малка, но не бил виждал Джейкъбс от години. Когато се опитал да притисне Хепбърн за повече информация, тя се прикрила зад обяснението за национална сигурност и побързала да сложи край на телефонния разговор.

— Тоест нейната част от историята е вярна — заключи Кели Хепбърн. — И двамата сте на чисто, поне що се отнася до Бюрото. Също като вас в Минесота тя просто се е озовала на погрешното място в погрешното време.

— Не съм си и помислял друго — промърмори Мърсър. — Но е хубаво да го знае човек. Какво друго открихте?

— Всичко, което не бих искала да знам за восъчната хартия.

— Моля?

— Восъчна хартия. Нашите специалисти прегледаха внимателно всичко от кошчето за боклук на Ейб Джейкъбс. Повечето неща са съвсем банални — хартия от принтер, опаковки от сладкиши, празна кутия от ябълков сок, отворени пликове с адреси, които се проверяват, чаши от кафе, смачкани писма, скъсани ластични връзки, както и голямо парче восъчна хартия, която според специалистите е достатъчно пожълтяла и показва значително количество разпадаща се парафинова молекула дрън-дрън-дрън, за да е над петдесетгодишна и дори повече.

Мърсър спря да дъвче бифтека.

— Това може да е нещо важно.

— Точно това си помислих, че ще кажете. — Агент Хепбърн се пресегна, вдигна елегантната си чанта и я сложи до себе си на бара. От нея извади ноутбук, натъпкан със снимки, и сивкав таблет. Включи таблета, плъзна пръст по няколко икони и го подаде на Мърсър.